— Изглежда рибарите ти са се натъкнали на страхотен скандал.
— Не точно. Живеели са там.
Бел се вгледа в лицето на младия детектив.
— Много информация си намерил, Даш, може би достатъчно, за да си струва чакането. Случайно ли попадна на всичко това или си знаел къде да търсиш?
— Второто и затова нещата стават още по-интересни. Господин Бел, двамата изобретатели са се карали пред хотела, където е умрял Ди Векио. В нощта, когато е умрял.
27.
Айзък Бел прикова Дашууд с тежък поглед, като веднага започна да преценява възможността гневният спор да е завършил с убийство.
— Същата нощ?
— Същата нощ. В същата къща, където Ди Векио се самозадушил, като угасил пламъка на газена лампа и оставил газта включена.
— Убеден ли си, че се е самоубил?
— Проучих случая. Затова и дойдох, за да ви обясня на четири очи защо смятам това, което смятам.
— Продължавай — подкани го Бел.
— Вече разследвах самоубийството, както ми бяхте наредил, когато чух за скандала. Казахте ми, че истинската фамилия на Марко Челере е била Престоджакомо. Открих, че е отседнал там под това име. Все повтаряте, че мразите съвпаденията, затова допуснах, че има връзка. Говорих с патолога на Сан Франциско. Призна, че обикновено не си правят труда да проучват внимателно причините за смъртта на италиански имигранти. В града имало много от тях и повечето били доста затворени. Зачудих се, ами ако се престоря, че мъртвецът не е италианец, а американец? И ако се престоря, че не е беден, а печели по три хиляди долара на година, има къща, прислужници и готвач? Какви въпроси бих задал, ако такъв човек се задуши в хотелската си стая?
Бел скри гордата си усмивка и попита строго:
— Какво ще заключиш?
— Газта е чудесен начин да убиеш някого и да ти се размине.
— Откри ли следи, които да потвърждават подобна спекулация?
— Ди Векио имал голяма цицина на главата, каза ми нощният администратор на хотела, сякаш бил паднал от леглото, когато припаднал. Или се е събудил омаломощен, опитал да стане и паднал. Или го е ударил същият човек, който е включил газта. За нещастие никога няма да разберем.
— Вероятно няма — съгласи се Бел.
— Може ли да ви попитам нещо, господин Бел?
— Давай!
— Защо поискахте да разследвам самоубийството му?
— Управлявам последната летяща машина, която Ди Векио е построил. Не се държи като машина, която би построил самоубиец. Самолетът е необичайно здрав, сякаш създателят му е обожавал да прави самолети и е искал да продължи да ги прави. Но това е само странно усещане, не доказателство.
— Но когато прибавим странното усещане към странната цицина на главата на Ди Векио, съвпаденията започват да се натрупват, нали?
— По един странен начин — Бел се усмихна.
— Но както казвате, господин Бел, никога няма да разберем. Ди Векио е мъртъв, както и човекът, който вероятно го е убил.
— Може би… — замислено промърмори Бел. — Даш? Онзи двигател от Париж, който Челере купил с парите на жена. Каза „някакъв двигател“. Какво имаше предвид?
Дашууд се ухили.
— Това много обърка горките монахини. Направо започнаха да си говорят сами.
— Защо?
— Рибарите го нарекоха полпо. Това значи „октопод“.
— Че кой двигател е като октопод? — почуди се Бел.
— Някоя осемцилиндрова „Антоанета“, може би.
— Ами, наричат октопода още „риба дявол“. Само че това няма смисъл, когато опре до двигатели.
Бел попита:
— Какво стана, когато монахините се объркаха?
— Рибарите опитаха с друга дума. Каламаро.
— Какво е това? Сепия?
— Да, така я преведе Мария.
Мария беше красивата монахиня.
— Двигател като сепия или октопод? Доста са различни, всъщност: сепията е дълга и тясна с пипала отзад, а октоподът е тумбест, кръгъл и има осем пипала. Даш, искам да отидеш в библиотеката. Открий какво общо имат госпожа Сепия и господин Октопод.
Юстъс Уийд, роденият в Чикаго помощник на Анди Моузър, поиска от Анди да го освободи за вечерта, за да се сбогува с приятелката си, която живееше в Южната част.
— Върни се преди изгрев — каза му Анди. — Ако времето се задържи ясно, ще полетят към Пеория.
Юстъс обеща, че ще се върне навреме — знаеше, че ще спази това обещание, защото майката на Дейзи ще стои от другата страна на холната врата и ще слухти. Опасенията му, разбира се, се оказаха верни. В девет вечерта госпожа Рамзи се обади от другата стая: