На слабата светлина на редките улични лампи, той виждаше ъгъла, където се срещаха старата и новата стена, вдигната след взрива на Фрост. На прага спеше мъж — същият праг, където се бяха сгушили децата през онази вечер. От малка уличка излезе една проститутка.
Забеляза пакарда и приближи, изпълнена с надежда. Бел отвърна на усмивката й, погледна я в очите и й подаде десетдоларова банкнота.
— Прибери се. Почини си тази вечер.
Дори и за миг не бе повярвал, че „Ван Дорн“ са прогонили Хари Фрост от Чикаго. Престъпникът бе напуснал града по собствена воля и по собствени причини. На Бел му бе напълно ясно, че Хари Фрост е колкото непредсказуем, толкова и адаптивен. В онзи „Томас Флайър“ гангстерът щеше да контролира прериите на Средния Запад и огромната равнина оттатък Мисисипи, докато политици, банкери и бандити от чикагската му организация го прикриваха, пращаха му пари и изпълняваха заповедите му.
А това, че бе взел телеграфен работник в колата бе извратено гениален ход. Хари Фрост щеше да праща Дейв Мейхю да се катери по телеграфните стълбове да подслушва морзовия код и да му докладва за хода на състезанието. Направо дяволско, помисли си Бел.
Фрост бе организирал нещата така, че стотици хора да му помагат в издирването на Джозефина.
Един пияница се препъна иззад ъгъла, строши бутилката си в канавката и ревна с пълно гърло:
28.
Джеймс Дашууд настигна Айзък Бел на около триста километра на запад от Чикаго, в едно железопътно депо близо до панаирното поле на Пеория, край бреговете на река Илинойс. Беше гореща, влажна вечер — обичайна за Средния Запад, каза Бел на младия калифорниец, и във въздуха тегнеше миризмата на въглищен дим, пара, траверси, намазани с креозот, и пържената вечеря на механиците.
Помощните влакове бяха спрели непосредствено един до друг на съседни странични коловози, освободени специално за състезанието. Влакът на Бел беше най-близо до главния коловоз, с изключение на един златисто зеленикав, собственост на дървосекачески магнат, който бе инвестирал в синдиката Вандербилт. Той беше заявил, че няма причина да не продължи да следи състезанието отблизо, въпреки че самолетът на неговия кандидат се разби в една сигнална кула. Пилотът, Били Томас, извади късмет и сега се възстановяваше. Той е истински спортсмен и би настоял шоуто да продължи и без него, твърдеше магнатът.
Влакът на Джозефина бе от другата страна на този на Бел — изрично бе накарал машиниста си да се нареди до шестте жълти вагона. И двата влака бяха пуснали автомобилните си рампи, за да могат роудстърите да излязат, за да търсят части в железариите на Пеория и да разучат пътя напред. От вечерното парти, което Престън Уайтуей бе организирал, се носеха смях и звън на кристал. Дашууд намери Бел, взрян в едромащабни топографски карти на Илинойс и Мисури, които висяха от тавана на хангарния вагон.
— Какво намери, Даш?
— Намерих една книга по морска зоология, „Проучване на цефалоподите“. Сепията и октоподът са цефалоподи.
— Да, доколкото помня — каза Бел. — Какво общо имат?
— Тягата.
Бел се завъртя вихрено с лице към Дашууд.
— Разбира се! И двете се движат, като изтласкват вода в противоположна на движението посока.
— Сепията повече от октопода, който предпочита да ходи и да се приплъзва.
— Движат се реактивно.
— Но с какъв двигател биха ги сравнявали онези рибари.
— С термодвигателя на Платов. Той използваше думата „реактивно“. — Бел се замисли. — Значи рибарите са чули Ди Векио да обвинява Челере, че е жиголо, задето е взел пари от жена и е купил някакъв двигател по време на парижко изложение. Реактивен двигател. Звучи точно като термодвигателя на Платов.
Тежка ръка потропа по стената на вагона и на върха на рампата се появи обилно изпотен мъж.
— Главен детектив Бел? Аз съм Асбъри, контактът за централен Илинойс.
— Да, разбира се. Влез, Асбъри.
Мъжът бе пенсиониран полицай, който от време на време покриваше района на Пеория, обикновено в случай на банкови обири. Бел се ръкува с него, представи му детектив Дашууд от Сан Франциско и попита:
— Какво си намерил?
— Ами… — Асбъри обърса капките от лицето си с червена кърпичка, докато обмисляше отговора си. — Състезанието доведе много непознати в града. Но досега не съм видял някого с размерите на Хари Фрост.