Резултатите от разследването на детективите на „Ван Дорн“ пристигнаха два дни по-късно и напълно объркаха Бел.
Единствената информация за Платов се съдържаше в папките на „Ван Дорн“ с новини за купата „Уайтуей“ и приготовленията на Белмонт парк, както и на докладите на самия Бел. Също така, репортерите бяха описали — с различна точност — термодвигателя на Платов, но само в статии за инцидента с него, убил главния механик на Стив Стивънс.
Бел се замисли какво би могъл да значи тази липса на информация. Връзваше се с твърдението на Даниела Ди Векио, че никога не е срещала Платов на Международното изложение в Париж, както и че никога не е чувала името му.
Възможно ли е Платов никога да не е бил там? Но тогава, от кого Челере е купил така наречения си реактивен двигател?
Бел прати следното съобщение на „Отдела по проучванията“:
„Концентрирайте се върху термодвигателя незабавно!“
После се обади на Дашууд във вагона.
— Спираш с комарджиите. Наблюдавай Димитри Платов. Нека не разбира, но искам да се залепиш за него като сянка.
— За какво да внимавам?
— Има нещо в него, което ме притеснява — каза Бел. — Може и да е невинен, какъвто изглежда, но е имал възможността да саботира пушъра на англичанина.
— Дали не би могъл да е вътрешен човек на Хари Фрост? — попита Дашууд.
— Може да е кой ли не.
Айзък Бел потърси малцината агенти на Ван Дорн на Югозапад, до които можеше да се добере. Инструктира ги да охраняват сватбата на Джозефина. Когато детективите се появиха във Форт Уърт и рапортуваха във вагона на Бел, той им сподели стратегията си: „Искам да е невъзможно Хари Фрост да се приближи достатъчно, за да стори каквото и да било. Възползвайте се от всичките си контакти. Твърде сме малко, но ако съберем връзките си с хора на закона, железопътната полиция, информатори, комарджии и престъпници, които разследваме, може да опитаме да образуваме периметър, достатъчно широк, че да не могат картечниците на Фрост да достигнат Джозефина.“
Именно обсегът на картечниците бе основният проблем. Бяха смъртоносни на разстояние до километър и половина. Ала Фрост можеше да утрои заплахата, като вдигне дулата така, че куршумите да се сипят от горе на долу от разстояние над четири километра и половина.
— Няма да е толкова трудно, колкото ви го изкарвам — успокои той вандорнци. — Шерифът на Форт Уърт услужливо ще ни помогне, както и всичките му временни наместници, включително работници от ранчотата наоколо. Ще разпознаят непознатите лица. Ще имаме и жп копои на разположение, от линиите „Тексас & Пасифик“ и „Форт Уърт & Денвър“.
— Ами ако Хари Фрост реши да наеме свои местни хора? — попита един лосанджелиски детектив, току-що слязъл от влака, с кремаво бомбе и розова вратовръзка.
Бел каза:
— Какво би отговорил, Уолт? — и кимна към стария си приятел Уолт Хетфийлд Тексасеца, който беше пристигнал на кон.
Тънък като стоманена релса и много по-силен, бившият тексаски рейнджър примижа изпод периферията на шапката си.
— Нищо не му пречи на оня да събере гадовете от района — каза той. — Ама не може да ги вкара в града, полицаите ще ги познаят. Обаче, Айзък, това да видиш Хари Фрост не значи да го спреш. Като чета какви сте ги вършили двамата, май от нищо не го е страх. Ще превземе ада с кофа вода.
Бел поклати глава.
— Не разчитайте Фрост да действа прибързано. Няма да има безразсъдно нападение, нито последен отчаян щурм. Каза ми го в очите, не го е страх да умре. Но само след като убие Джозефина.
Когато разположи камерите и прожекторите си в колизеума Норт сайт, Марион Морган се присъедини към Айзък Бел в щаб-вагона на Ван Дорн. Бел й направи комплимент за новата й цепната пола за яздене, която тя беше намерил в магазин във Форт Уърт, обслужващ жените на богати фермери.
— Как изглежда теренът за сватбата? — попита той, понеже, докато организираше периметъра, не бе имал време да огледа колизеума.
Марион се засмя.
— Спомняш ли си как го описа Престън?
— „Най-изобилстващото с активност панаирно пространство в цялата Западна полусфера.“
— Пропуснал е една дума: „добитък“. В онзи изобилстващ от активността на говеда павилион провеждат Националния панаир на фуражистите и животновъдите. Джозефина така се смя, че й избиха сълзи.
— Тя е дъщеря на мандраджия.
— Каза: „Ще се омъжвам в обор“. Всъщност, сградата е много голяма. Обилно осветление за камерите ми. На покрива има прозорци, както и електричество за прожекторите ми. Ще се справя. А ти?