— Работниците ще правят каквото си искат, когато вече не им се налага да работят, защото машините ще започнат да вършат работата им. Но дотогава ще се съобразяват с мястото си в дома господен, доколкото това зависи от мен! А то зависи! След като ги заменят машините, един Бог знае как ще си прекарват времето.
Съдията се завъртя с изненадваща за възрастта си бързина към бюрото и написа следната бележка:
Ще има огромна печалба в това да им осигуряваме забавление!
Посетителят му кимна раболепно.
Клей премести телескопа към лицето на госта и изпита удоволствие от уплашената му физиономия.
— Черния Джак Глийсън! — прошепна на себе си детективът. — На Уолстрийт не си такъв големец, нали?
Глийсън стоеше в кабинета на съдията и нервно мачкаше перифериата на шапката си, докато Конгдън мачкаше самия него в ръцете си. Съдията от време на време извръщаше лице от прозореца и Клей не разбираше всичко от разговора, но беше пределно ясно кой командва парада. Най-големият въглищен барон в Западна Вирджиния не можеше да се мери с уолстрийтския бог, готов на всяка цена да консолидира промишлеността на страната. Парите на Конгдън контролираха не само заводите за стомана и коксовите фабрики, които изкупуваха въглищата, но и железниците, които едновременно използваха тези въглища и определяха на какви цени да ги извозват.
— Чел ли сте Дарвин? — попита с презрение Конгдън.
— Не мисля, господин Конгдън.
— Слабите загиват, силните оцеляват!
— О, да, сър! Разбирам какво имате предвид.
— Господин Дарвин си разбира от работата. Не мислите ли?
— Да. Слабите умират… загиват… Винаги ще има бедни… Така е устроен светът.
— Устройството на света — прекъсна го безцеремонно Конгдън, — ни води до въпроса как да копаем въглища по-евтино от останалите. Не мислите ли?
Хенри Клей, който като майка си също рисуваше, макар и далеч не толкова добре, оприличи лицето на Конгдън на студена, недокосната от слънцето крайбрежна канара, непрестанно жулена от прибоя. Само по лицето ставаше ясно, че съдия Конгдън е най-могъщият мъж на Уолстрийт и Хенри Клей се изпълни с надежда, че скоро самият той ще стане част от тази двигателна сила, неумолима като чистия ефирен огън на небесата.
Съдия Джеймс Конгдън се заслуша със студена усмивка в думите на несъмнено ужасеният Джак Глийсън, който премина към хвалебствия, за да отклони темата от цената на въглищата.
— Някои от членовете на клуб „Дюкесн“ се чудеха, докато обядвахме онзи ден, дали ще се кандидатирате за президент?
— Хората няма да изберат президент-банкер — отвърна Конгдън.
— Уверен съм, че вие можете да промените решението им.
— Не, никога не биха гласували за човек от Уолстрийт. Знам го със сигурност. Кандидатирах се за губернатор и загубих. При това с много.
— Винаги може да опитате отново…
Конгдън сви широките си, но кокалести рамене.
— Кой знае какво ми готви бъдещето? — попита на глас той, докато си мислеше: „Ще опитам. Вече знам как да победя.“
— Първото, което трябва да сторите — включи се отново Глийсън, — е да спрете проклетите вестници да се оплакват от сенаторите.
— Де да беше толкова просто, Глийсън. Вестниците могат да реват до небесата за подкупени конгресмени и сенатори. Хората не ги е еня. Никак! Дори го очакват. Хората обаче се възхищават на президент, който може да контролира Конгреса.
— Значи бихте обмислили кандидатура за президент?
— Кой знае какво ми готви бъдещето? — повтори Конгдън. — Но каквото и да е то, от този следобед нататък, моите фабрики ще плащат с двайсет цента по-малко на тон въглища, а железниците и шлеповете ми ще увеличат с пет процента тарифите си за превоз.
Глийсън пребледня.
— Как да печеля?
— Ограби Петър, за да платиш на Павел.
— Не ви разбрах?
— Представете си, че съм Павел, а работниците ви са Петър. След като изпълните условията ми и въглищата ви стигнат до пазара, си задържате каквото можете. С други думи, плащайте по-малко на работниците.
— Правя всичко по силите си, но ви предупреждавам, работниците реагират доста агресивно.
Съдия Конгдън се изправи в пълен ръст.
— А аз предупреждавам Вас — няма да плащам за провалите на когото и да било от собствениците! Оправете се с работниците си!