10
Джоузеф ван Дорн излезе с важна стъпка от луксозния хотел „Кадилак“ на „Бродуей“, където току-що бе договорил да вземе под наем няколко помещения за чисто новото си нюйоркско бюро, и пое към срещата с Айзък Бел. Обикновено пестеше разходите, но който и да е клиент, видял прекрасната варовикова фасада на хотела, не би се пазарил особено за тарифите на агенцията. А и още щом прекосеше облицованото с мрамор фоайе под непреклонните погледи на първокласните детективи на „Ван Дорн“, договорени да работят в хотела в замяна на отстъпка от наема, и се понесеше нагоре в позлатения асансьор, клиентът щеше да се счита за късметлия, че агенция „Ван Дорн“ се е съгласила да разгледа случая му.
На Четирийсет и седма улица някакъв червенокос млад господин се закова на място и впери поглед в него. Ван Дорн отвърна на погледа му. Бледите белези по челото на мъжа показваха опит в юмручния бой, макар едва ли да бе натрупан в професионални турнири. Мъжът изглеждаше богат — носеше изискан костюм от туид и бомбе, а часовникът му висеше на тежка златна верига. Но лицето му бе изтерзано, а в очите му блещукаха сълзи.
— Добре ли сте, господине? — попита Ван Дорн.
Отговорът дойде с напевен ирландски акцент:
— А, да, ще ме прощавате, господине. Не можех да не забележа… — и мъжът преглътна мъчително.
— Какво има, младежо? — акцентът от дъблинското юношество на Ван Дорн беше почти изгубен насред звуците на чикагската му реч.
— В името на Бога, господине, вие сте одрал кожата на стария ми татко!
— Баща ви?
— Все едно се е вдигнал от гроба, за да се разходи по Бродуей! — Мъжът се сепна: — Е, не исках да ви бавя…
— Не, не, не! Не се притеснявайте, младежо.
— Великолепните мустаци, алени като зората, острият поглед, високото чело… — мъжът тръсна глава, изумен и тъжен.
— Кога си е отишъл от този свят? — попита внимателно Ван Дорн.
— Ей сега, на Великден. Тъкмо си мислех, че съм се примирил и се появявате вие. Мил сте, задето се спряхте, господине. Не се затормозявайте с мен и секунда повече.
Младежът се поклони учтиво и се извърна, макар лицето му още да носеше белезите на изумлението, преживяно току-що.
Джоузеф Ван Дорн бе прозорлив детектив и далновиден бизнесмен, но и добър човек, затова се провикна след мъжа:
— И аз имах подобен случай, когато си отиде моят старец. Не ви обещавам, че ще стане по-лесно, но лека-полека ще престанете да мислите за това всеки ден.
— Надявам се да сте прав… Бяхте много добър… Господине, за мен ще е голямо удоволствие да ви почерпя едно питие.
Ван Дорн се поколеба. Вече закъсняваше за срещата с Айзък Бел, но този младеж пред него изглежда се нуждаеше повече от компания, а и бе събрат по кръв.
— Разбира се!
— Има едно уютно местенце зад ъгъла — каза червенокосият и протегна ръка. — Финърти. Джак Финърти.
Двамата си стиснаха ръцете и се отправиха към бара. Барманът поздрави Финърти с топло „Добре дошъл“ и наля два бушмилса.
Ван Дорн почака, за да може Финърти да се наговори за баща си, а после попита с надежда да смени темата:
— Какво работите, господин Финърти?
— Въглища — отвърна Финърти. — По-точно супервъглища.
— Какво е това?
— Модерно чудо. Учените са разработили метод да се освободи цялата енергия, скрита във въглищата — една кофа отделя топлина колкото цял вагон. Представете си параход, който пресича целия Атлантически океан само с едно зареждане с гориво. Или гражданин, който си държи целия запас за зимата в скрина.
— Никога не съм чувал за подобно нещо!
— Скоро ще чуете…
Внезапно Финърти дръпна златната верижка и извади часовника си.
— Да го вземат мътните! Трябва да бягам. Обещах на инвеститорите да посетя заседанието на борда. Имам само десет минути да стигна до Уолстрийт. Добре, че я има градската железница — макар че чакам трепетно да завършат скоростната метро линия. Колко се радвам, че се срещнахме, господин Ван Дорн! Бяхте много мил с мен, точно когато имах нужда.
Ван Дорн се ръкува отново с младежа, но задържа за миг ръката му и попита:
— На какъв етап от разработката е това изобретение?
Финърти се озърна и сниши глас.
— Не бих се изненадал още следващата зима да се извият опашки за супервъглища. Особено ако миньорите продължат да стачкуват.