— Как се справяте с инвеститорите?
— Почти съм запълнил квотата. Трябва да бягам, но ето визитката ми. Може би ще се срещнем отново.
Айзък Бел кръстосваше нервно предверието, когато Ван Дорн най-сетне влезе в йейлския клуб на Четирийсет и четвърта улица. Дори нервен, младият детектив се движеше като пантера — готов всеки момент да с втурне в действие.
— Извинявай, Айзък! Забави ме една среща.
Бел го поведе към два стола с облегалки за главата в един тих ъгъл. Сподели случилото се в затвора на Глийсън и изложи подозренията си. Ван Дорн слушаше внимателно, заинтригуван от размислите му за провокатора, но очевидно още се колебаеше колко са убедителни доказателствата.
— Надявам се, че ще можете да отделите неколцина мъже, за да стигна до дъното на тази история, сър.
— Твой собствен отряд?
— Невъзможно е да се справи сам човек.
— Няма как да стане! — отвърна Ван Дорн. — Всичките ни налични хора са заети. Принцът ни размотава из цялата страна като дете с хвърчило, а сега дори споменава, че иска да удължи престоя си. Навсякъде го обожават и той се забавлява страхотно.
Бел заговори бързо.
— Преди да сляза в мината, разучих всичко за въглищарския бранш, както ми казахте вие. Там работят половин милион души. Още стотици хиляди работят в железниците и на шлеповете. Накратко, въглищната промишленост е най-важната в цялата страна.
— Но това не променя факта, че „Ван Дорн“ е заета с друго — отвърна нервно шефът му.
Бел сякаш не го чу.
— Въглищата са незаменими за отопление, за кокс, от който се прави стомана, за топилните, за електричество, за осветление, за водни помпи, асансьорите, земеделските кладенци, както и за гориво, там където дървата не достигат. Въглищата захранват бойни кораби, презокеански лайнери и влакове…
Ван Дорн кимна нетърпеливо, мислейки си „Още една причина да инвестирам в супервъглищата на Джак Финърти“, а на глас отвърна на Бел:
— Напълно съм наясно, че не можем да си представим какво богатство осигуряват въглищата на някои хора, както и каква голяма полза имат за държавата.
— Само че това богатство и тези ползи могат да изкарат наяве най-лошото у хората — не се предаваше Бел, — независимо дали са работници, собственици или банкери, които инвестират в бизнеса. Бих могъл да започна разследването си с Уоли Кисли, Мак Фултън и Уиш Кларк.
— Само с тях? — не скри изненадата си Ван Дорн.
— Кисли е експерт по експлозивите. Фултън разследва работнически случаи от бунтовете в Хеймаркет насам. А момчетата до един казват, че Уиш е най-коравият боец в агенцията, което и самият аз видях, когато ми позволихте да работим заедно с него в Уайоминг и после в Ню Орлиънс.
— Това ще те направи най-младият шеф на отряд в историята на агенцията.
— Не, сър. Бил сте по-млад, когато сте повел първия свой отряд.
— Тогава времената бяха по-прости.
— По една пълна случайност, вашият отряд се е състоял от същите трима души.
Този път Ван Дорн въздъхна дълбоко.
— Добре, може да вземеш Уебър и Фийлдс — рече той, наричайки Кисли и Фултън с прякорите им, дошли от двама герои от комиксите. — Те са в Чикаго, но един бог знае къде е Уиш Кларк.
— Ще го открия.
— Ако успееш, тогава може да го включиш в отряда си.
— А може ли да взема и господин Бронсън?
Веждите на Ван Дорн не можеха да се качат по-високо на челото му, дори ако Бел бе поискал с него да тръгнат шампиона в тежка категория Джим Джефрис, президента Рузвелт и половината му кавалеристи — доброволци.
— Хорас Бронсън е зает в Сан Франциско — отвърна студено шефът.
Бел не се изненада, но знаеше, че трябва да си пробва късмета и затова попита:
— А може ли да отделите още някого, сър?
— Ще трябва да се справиш с тези, с които разполагаме — отвърна сухо Ван Дорн. — Няма да ви е лесно, затова не се изпълвай с излишни надежди. Уебър и Фийлдс са много опитни, но вече не са млади… меко казано. С тях работихме в годините, когато мъжете бързо старееха. А Уиш… е, ти знаеш…
— Винаги сте казвал, че втори копой като него няма.
— Когато е трезвен — стрелна в отговор Ван Дорн.
— Прав сте, сър. Няма да е лесно. А бихте ли помислил дали да не наемете като мой младши детектив един приятел? Много го бива с юмруците. Когато го срещнах, беше капитан на боксовия отбор на Принстън.