— Сега свали поглед.
— Не разбирам, сър.
— Свали поглед!
Клей стоеше на мраморен кръг, също осеян с подобни дупчици.
— Ще ви кажа две неща за богатството, господин „Най-добър детектив“ — рече Конгдън. — Богатството привлича откачалки. Старият ми приятел Фрик беше прострелян и за малко да умре, заради един луд, който нахлу в кабинета му преди десет години. Тогава се замислих за собствената си безопасност. Разбирате ли сега какво ви казвам?
— Казахте „две неща“.
— Според общото схващане, въглищата са източник на всички богатства. Като повечето общи схващания и това е напълно погрешно. Въглищата са просто гориво. Засега е най-доброто гориво, но скоро ще го измести по-добро гориво. Нефтът започва да надига глава, но учените ще измислят нещо още по-добро, без съмнение. Истинският източник на богатства през последните сто години, както и през следващите сто, ще е парата — горещата пара, създадена от кипяща вода, която пък се нагрява от най-евтиното и богато в дадения момент гориво — дърва, въглища, нефт, каквото измисли науката след това… Парата задейства буталата в локомотивите. Парата върти турбините, които създават електричество. Парата нахлува в тръбите на модерния градски здания като моето, за да ги отоплява.
Конгдън се пресегна към бронзовата статуетка на жена си и я погали с изкривените си от артрит пръсти.
— Парата попарва плътта. Парата от най-простия чайник може да опари ръката ти толкова жестоко, че да не можеш да си представиш по-силна болка. Скоро след нападението над Фрик, една десетсантиметрова вертикална тръба в сграда като тази се счупила. Парата минала през стените, все едно били от хартия. Всички хора в злощастния офис загинали моментално. Намерили ги още на бюрата им, плътта им омекнала и сварена, кошмарна гледка. Това ме накара да се замисля за нападението над господин Фрик. Това, което е трябвало да монтира в кабинета си — и каквото съм монтирал в своя, е захранвана от пара „бариера срещу луди“.
Конгдън сви юмрук около статуетката.
— Забелязваш ли нещо необичайно по тази статуетка?
Клей се вгледа по-внимателно и видя какво е пропуснал. Фигурката бе прикрепена към бюрото.
— Виждам малка панта.
— Която превръща статуетката в ръка. Когато я дръпна, ще отворя вентил, през който ще преминат сто шейсет и пет градуса по Целзий под формата на пара, право от централното котелно отделение на улица „Кортланд“ и ще се окажат върху кожата ти, най-добър детектив Клей.
Хенри Клей отново погледна дупчиците по пода и тавана.
— Ще се свариш за секунди. Най-дългите и най-ужасяващи секунди в живота ти.
— Парата ще убие и вас.
— Нищо подобно! Дупчиците са изчислени така, че да пуснат достатъчно пара само за теб.
— Добре — рече Клей, — хванахте ме натясно. Ако дръпнете ръчката, мъртъв съм.
— Болезнено мъртъв!
— Болезнено мъртъв.
Джеймс Конгдън държеше здраво ръчката и не отлепваше поглед от Хенри Клей. Не можеше да не признае, че в този тип имаше нещо — дори да изпитваше страх, Конгдън не го виждаше. Всъщност, истинската сила сред останалите качества на Клей беше да вижда ясно неизбежното и да го приема спокойно. Контролен пакет акции, вложен в подобен човек, си беше солидна инвестиция.
— Ако ти дам неограничени средства, поверителна информация, достъп до всякакви железопътни и телеграфни услуги, как ще използваш всичко това?
— Само аз знам подробностите.
Конгдън се намръщи.
— Смелчага си, щом не отстъпваш в подобна ситуация. Или пък си идиот.
— Предпочитам да мисля за себе си като за решителен човек — отвърна Клей, без изобщо да се замисля. — В този свят може да се разчита само на решителността. Това е моето предложение и повтарям: подробностите ще са известни само на мен.
— Да предположим засега, че тактиката е ваша работа — прие Конгдън. — Ами стратегията?
— Нужно ви е да унищожите профсъюзите. Вестниците вече са на ваша страна. Те ще разкажат онази история, която вие пожелаете. А аз ще ви осигуря историята.
— Каква е историята?
— Собствениците, които Бог е преценил да възнагради със собственост, ще защитят онова, което им принадлежи, и свободата си от убийци-агитатори.
— И как ще започне тази история?
— С война в мините.
— Как?
— Знаете ли за инцидента при мина №1 на Глийсън?