— Един вагон се изплъзнал, няколко работници умрели и четири дни производството било спряно. Ти ли беше в дъното?
— Както и в края. Преди миньорите да се върнат на работа, изпепелиха затвора и съдилището на Глийсън. Бих нарекъл това малка война.
— А аз добро начало — съгласи се Конгдън. — Направо като трипъла на Хари О’Хейган.
— Хоумрън, ако се брои и пожарът.
— Дори по-добре от О’Хейган. Но съм дълбоко разочарован.
— От какво, сър?
Джеймс Конгдън въздъхна театрално тъжно.
— Бариерата ми за лунатици ще трябва да почака друг лунатик — каза той, пусна ръчката и направи жест на Хенри Клей да седне до него.
12
— Страшна армия ти е дал господин Ван Ворн, хлапе: два куци коня и един весел пияндурник.
— Уиш има дълги периоди, в които не близва — защити приятеля си Айзък Бел.
Уоли Кисли, който в яркия си кариран костюм приличаше повече на застаряващ амбулантен търговец, отколкото на частен детектив, се ухили на стария си приятел Мак Фултън.
Фултън, известен с ледения си поглед, винаги се обличаше в черно и приличаше на човек, когото никой с всичкия си не би попитал накъде е тръгнал.
— Ей, Мак, каква е разликата между пияницата и удавника?
— Де да знам, Уоли. Не знаех, че има разлика.
— Удавникът потъва във водата, а пияницата — в уиски.
— Хей, Уоли, а какво вика удавникът на случаен минувач? — не му остана длъжен Фултън.
— Хвърли ми въже!
— А какво вика пияницата?
— Хвърли ми бутилка!
И двамата избухнаха в смях и обърнаха очи към Бел.
Той не се смееше, а лицето му беше каменно.
— Работих с Уиш в Уайоминг и Ню Орлиънс. Умът му е остър като бръснач.
— Счупената бутилка също е остра.
— Помня също така как вие, куци коне, поехте обучението ми от господин Ван Дорн. И как не бяхте чак толкова куци, че да не можете сами да опразните бар, пълен с момчетата на Хари Фрост.
— Е, обучението ти приключи вече.
Бел разбра, че старите детективи не се шегуват. Кисли го изгледа сериозно. А Мак Фултън премина направо на въпроса.
— Кой ръководи екипа сега?
— Случаят е мой, аз го ръководя — отвърна Бел.
— Неотдавна ти сменяхме пелените в Чикаго — не се сдържа Кисли.
— Оттогава мина време и научих как да си ги сменям сам.
Двамата стари детективи мълчаха, а лицата им бяха помръкнали. Накрая Мак рече бавно:
— Човекът, които ръководи екип, трябва да може да сменя пелените на всички в екипа и да движи разследването напред.
— Виждате точно този човек.
— Виждам хлапе, което се бръсне едва от вчера! — отвърна Фултън.
— И ми говори с някакви френски думички — клъвна го Кисли. — „Провокатьор“?! Що за дума за някакъв келеш, който нахъсва тълпата?
— Да, защо не просто „надъхвач“?
— Или агитатор?
Противоречеше на вътрешните правила на Айзък Бел да удря мъже, два пъти по-възрастни от него, но в момента силно се изкушаваше да го направи.
В този момент на прага застана Алойзиъс „Уиш“ Кларк.
Беше едър и червендалест, но се движеше като котка почти безшумно.
— Здрасти, Уиш! — поздрави го Бел.
— Здрасти, хлапе — кимна му Кларк.
— Тъкмо обсъждахме кой ръководи екипа — осведоми новодошлия Мак Фултън.
Уиш Кларк не продума. Имаше малки сини очички, толкова хлътнали в подпухналите и осеяни със спукани морави капиляри бузи, че хората, свикнали да свързват уискито с помътен разсъдък и меланхолия, биха пропуснали пламъчетата на интелигентност и добродушие у тях. Кларк неочаквано се усмихна и отговори на въпроса, който се появи в главите и на тримата — откога Уиш стои на прага и какво от разговора е успял да чуе.
— Този случай е на Айзък. Следователно хлапето е шефът.
— Не само ония миньори имат нужда от профсъюзи — промърмори недоволно Уоли Кисли.
— И за да приключим темата — започна Уиш, известен с неумиращата си любов към английския език, — „келеш, дето настървява тълпата“ звучи твърде силно и неелегантно, „агитатор“ не се използва в този смисъл, а „надъхвач“ е твърде обща дума. „Провокатьор“, казано „по френски“, Уолт, а иначе казано „агент-провокатор“, описва точно това, срещу което Айзък подозира, че сме изправени. Умник, който подвежда едни недотам умници да извършат престъпления, които ще ги насадят на пачи яйца.