— С каква цел?
— С такава, която още не сме открили, следователю Кисли.
— По седлата, господа! — плесна с ръце Бел. Извади три билети от жилетката си и им ги раздаде. — Влакът тръгва от Западна Вирджиния. Всички на борда!
Мощният локомотивен фар осветяваше пътя на един влак с шейсет вагона руда, който тракаше по релсите от златните мини „Крипъл крийк“ на Пайкс пийкс покрай Колорадската планинска верига към обвития в дим Денвър. От железопътното депо „Аурария“ на влака се качиха няколко пинкертъни.
Три хиляди служители от топилните бяха напуснали работните си места. Това бе първата стъпка в общата стачка, водена от Западната миньорска федерация, с искане за осемчасов работен ден за всеки член на който и да било профсъюз, обвързан с Федерацията. Пинкертъните поставиха въоръжени пазачи при машиниста и поеха контрол над влака, докато стигне до топилня „Найрън“.
Джим Хигинс беше част от живата верига от над хиляда души, която блокираше релсите. По негово мнение — не че кибритлиите го питаха за каквото и да било, повреждането на топилнята беше голяма грешка, а стачката като цяло, макар да имаше потенциала да се разрасне до всеобща, оставаше в чертите на Денвър и тънеше във всеобща горчивина.
Собственикът Найрън — заядливо старче, мразено и от работниците си, и от останалите собственици на топилни в Скалистите планини, заради това, че ги бе изтикал от бизнеса, благодарение на огромното си съоръжение, подхранвано от евтини въглища, не беше в настроение да се пазари.
Стачниците бяха спрели да захранват пещите с въглища. Стопената руда се беше втвърдила и беше задръстила топилнята. Всички съоръжения бяха напълно безполезни, докато огромната маса от руда, шлака и злато не се разчистеше. Найрън беше наредил влакът с рудата да спре в железопътното депо на топилнята, готов да изсипе товара си в пещите в мига, когато евтината работна ръка приключеше с почистването.
Пинкертъните наредиха на машиниста да не спира, въпреки живата верига на релсите.
— Вървете на майната си! — изруга машинистът. — Няма да избия онези момчета!
— Нито пък аз — и огнярят скръсти огромните си ръце пред гърдите си.
С по един удар с пистолет детективите свалиха и двамата на пода на локомотива. Друг машинист, когото бяха взели със себе си, пое управлението на локомотива.
— Не виждам нищо зад копелетата — каза той.
— Откъде да знаем, че не са махнали релсите?
— Мини през тях! — наредиха отново пинкертъните.
Един от тях дръпна свирката и я завърза, за да не спира да пищи. Влакът се носеше като отвързан от ада призрак, а стрелците от двете страни на локомотива откриха огън.
Работниците прибраха ранените и се разбягаха.
Пинкертъните продължиха да стрелят. Накрая на релсите не остана никой, ако не се броят телата по тях. Влакът увеличи скоростта. Неспособни да го спрат, разбеснелите се стачници се заеха да се надвикват със свирката. От насипа край релсите полетяха камъни и задрънчаха по локомотива, счупиха фара и събориха единия от стрелците.
Водачът на пинкертъните извика на машиниста:
— Не спирай преди да преминем портала, иначе ще ни се нахвърлят!
Порталът се намираше оттатък железен мост, под който бяха гетата на работниците.
Пинкертъните вече бяха убедени, че са успели да преминат, но от тълпата на безпомощно беснеещите хора ненадейно се отдели един герой — дребен, навярно момче, повлякло тежко гребло за чистене на шлака.
— Какво, мамицата му… Спрете ги! Не му давайте да премести стрелката!
За стрелеца в локомотива беше ясно каква опасност ги грози. Мъжът вдигна уинчестъра и стреля. Куршумът пропусна момчето, но изби греблото от ръцете му. Момчето го вдигна и отново затича към стрелката. Мъжът се прицели внимателно и натисна спусъка бавно и леко. Едновременно с излитането на куршума три камъка улучиха стрелеца. Той изпусна пушката и падна от локомотива, а след това с писъци се озова под колелетата.
Куршумът пропусна момчето, рикошира от една от подпорите на моста и премина през прозореца на кулата до портата.
Момчето изтича пред влака и втъкна греблото в стрелката.
На сто метра от безопасността на портала, локомотивът дерайлира. Мощните механизми на колелата прерязаха греблото като наденица, но късовете от него, попаднаха между колелата и релсите и успяха да ги раздалечат със сантиметър-два. Колелата се изплъзнаха от тях.