— Детективите струват много пари — каза Бел внимателно.
— Нямам пари… освен тия, дето вие ми дадохте. Но се чудя дали не мога да ви дам нещо друго.
— Какво?
— Разни неща, които чух.
— Къде си ги чул?
— В бара на Джейк, където ходят ченгетата…
— Джейк пуска ли малки момчета в бара?
— Изкачваме се откъм реката, под мазето, и ги чуваме как викат горе.
Уоли подвикна отново:
— Какво имаш в торбата, момче?
— Бекон, бисквити и печени картофи, господине.
Вандорнците погледнаха към чиниите си, а след това към торбата на Люк.
— Имам идея! — каза Уоли Кисли.
— Не! — спря го Бел. — Люк има мисия и трябва да отнесе тази вечеря на някого. А ние ще му помогнем.
Намусените лица на хората подсказаха на Бел, че може и на него скоро да му скроят някой бунт.
— Господа! Уоли, Мак и Арчи ще отидат до магазина на компанията за бекон, брашно, мас, кафе, захар, мляко, масло и картофи, ще ги отнесат на майката на Люк и ще и платят пет долара, за да приготви храна за няколко дни.
— А ти и Уиш какво ще правите, докато пазаруваме, готвим и чакаме? Ще изядете манджата на хлапето ли?
— Не, ще го придружим.
Секретарката на Джеймс Конгдън влезе в кабинета му и остави на бюрото лист хартия.
— Съжалявам за забавянето, сър! Кодът на детектив Клей е сложен.
Конгдън прочете съобщението два пъти.
— Сигурна ли си, че си го разшифровала правилно?
— Напълно, сър! Сложно е, но има вътрешна логика.
Конгдън прочете съобщението за трети път.
— Да запиша ли отговора ви, сър?
— Няма да има отговор.
— Да, господин съдия. Нещо друго?
— Запиши си нещо — Конгдън и даде имената на трима брокери, които редовно тайно наддаваха от негово име. — Кажи им да изкупят всяка акция на „Глийсън консолидейтед“ в мига, в който се появи на борсата.
Секретарката работеше за Конгдън и бе наясно със схемите му, още отпреди да основе „Американска стомана“.
— Не знаех, че Черния Джак продава.
— Наследниците му строят палати, купуват яхти и коли, затънали са в дългове, а заедно с това са алчни и нетърпеливи.
— Но дали биха могли да продават? Глийсън контролира акциите изкъсо.
Конгдън прочете телеграмата на Хенри Клей за пореден път, за да е напълно сигурен какво му обещава детективът. После каза:
— Наследниците му биха могли да продават. Какво знаем за адвокатите на Глийсън?
Докато обсъждаха подробностите, секретарката на Конгдън спомена:
— Имаше един инцидент във връзка с легализацията на предполагаемото завещание на вдовицата О’Лиъри — проблемът още не е решен и тежи на фирмата им.
— Къде ще се решава?
— Още се намира в арбитражния съд.
— Чудесно! Нека им разрешим проблема тогава.
— Така адвокатите му ще са ви задължени — рече секретарката на Конгдън, която мигом разбра, че всъщност обсъждат бързата обработка на завещанието на Черния Джак Глийсън, когато се пренесе в безбрежните въглищни простори на небето. Или по-скоро под земята. И тъй като разбра, че това пренасяне на Глийсън в други селения може да се случи по-скоро, отколкото всички очакват, секретарката изчисли до последния цент подкупа, който би приел арбитражният съдия.
— Нещо друго, съдия Конгдън?
— Прехвърли всички акции на Глийсън в някой холдинг, който не води към мен.
— А какво да правим с управителите на Глийсън?
— Могат да си запазят работата, стига всяко късче от мините на Глийсън да стига до моя терминал на „Обединени въглища“.
15
— Чакай малко, Айзък — рече Уиш. — Сигурен ли си, че искаш да заемаш страна в цялата тази работа?
Пещерата, където се криеше бащата на Люк, бе избрана така, че да може да се вижда кой приближава. Бел беше попитал момчето дали баща му е въоръжен — имал пушка за катерици, така че детективът изпрати детето да предупреди, че идват приятели.
— Не заемаме ничия страна — отвърна Бел. — Господин Ван Дорн наблегна специално на това, докато обсъждахме случая. Но ме предупреди и да не стоим в небрано лозе между двата лагера, а най-добрият начин да избегнем това е да сме на крачка пред всички. Не си ли съгласен?
— Самият аз не бих го казал по-добре.