— Чие внимание?
— На президента, на Конгреса и най-важното, на нацията.
Ван Дорн кимна.
— Наблюдавах принц Хенри в действие и си мисля същото като теб. Докато завърши обиколката си, половината континент ще е влюбен в него и във всичко германско, въпреки че брат му, кайзерът, има отчайваща репутация на кръвожаден деспот. Това е нов свят, Айзък. Ако стигнеш до вестниците, хората ще те обикнат, стига журналистите да ти напишат името правилно.
— Или ще те намразят — каза Бел.
— Кажи ми сега кой иска да бъде обичан.
— Всички. Но не мисля, че профсъюзите имат необходимият талант и възможности, за да го постигнат.
— Как можа да го кажеш? Вестниците са на тяхна страна. Първите страници са пълни с карикатури на магнати с цилиндри, които издевателстват над работниците.
— Не е така — възрази Бел. — Половината вестници, които прегледах по гарите, изобразяваха гладко бръснати войничета, връхлетени от немити тълпи. Същото беше и с вечерните вестници.
— Значи може да е всяка от двете страни, така ли?
Бел се поколеба, а Ван Дорн му напомни:
— Не взимай страна, така никога няма да имаш ясен поглед.
— Само че стачниците не са способни на толкова добре координирано нападение като това над „Мононгахела“. Двата съда избухнаха в разстояние на десетина минути, шлеповете бяха отвързани точно когато трябва, за да предизвикат най-големите щетите. Онези хора от профсъюзите са дръзки, но не са практични, нито пък дисциплинирани, нито пък добре обучени. Това, което видях, изисква военна прецизност от страна на човек, посветил живота си на това.
— Колко мъже са били нужни според теб за този саботаж?
— Не повече от трима.
— Само толкова?
— Може да е бил и един.
— Невъзможно! Никой не може да е на три места едновременно.
Бел каза:
— Не е било нужно. И корабът, и влекачът имаха големи пещи. Някой умел саботьор може да скрие динамит и детонатори, оформени като въглища.
— Но какво би убедило един огняр, комуто предстои сигурна смърт, да натъпче тези експлозиви в точния миг?
Бел започна отдалеч:
— Качих се на два от параходите, които разчистваха канала. Погледнах добре парните им котли и говорих с огнярите им.
Ван Дорн се облегна назад и се усмихна.
— И какво научи?
— Въглищата се местят напред за подаване в пещта с предсказуема скорост, защото самите параходи ги изгарят за точно определен период от време.
— За да изчисли точно кога ще бъдат вкарани експлозивите, този човек явно познава добре плавателните съдове, може би дори е работил на такъв.
— Не, сър. Аз също разбрах какво се е случило, а съм просто детектив.
Ван Дорн зарея поглед през прозореца, замисли се и после рече:
— Звучи като много впечатляващ агент… Много впечатляващ… Ако съществува… Но това да оформиш динамит да прилича на въглища е много по-трудно, отколкото можеш да предположиш.
— Уоли Кисли смята, че влакчето, предизвикало катастрофата в мината на Глийсън е било освободено с така наречения кух или оформен заряд. Наясно ли сте…
— Знам какво е оформен заряд, благодаря. Но пък средностатистическият фермер, който чисти дънери, не знае.
— Нито пък средностатистическият миньор, който взривява въглищна жила — вметна Бел.
— Предполагаш, че виновникът има изключителни умения за боравене с експлозиви. Аз например знам какво е оформен заряд, но е много по-вероятно да си откъсна главата с него, отколкото да го изработя както трябва. Да не говорим да го оформиш така, че опитен огняр да не го различи от къс въглища.
— Пратил съм Уиш Кларк по петите на Лорънс Розания.
— Розания, хм… — Ван Дорн поглади мустаците си. — В морален план, бих казал, че Розания е способен на всичко. Но защо толкова успял касоразбивач ще използва фините си познания и умения, за да взривява мини и параходи? Не си струва риска за него. До момента отлично успява да се опази от ръцете на закона. До момента.
— Обзалагам се, че Розания може да ни посочи други експерти в областта, които едва ли са много. Помолих Грейди Форър да проучи кой друг от военните, освен хората в Торпедната станция, експериментират с кухи заряди.