— Джим не ми позволи.
— Разбира се — и Ван Дорн кимна. — Само затова ли дойдохте в Ню Йорк.
Тя се поколеба само за секунда.
— Да.
— Разбира се… — кимна отново Ван Дорн.
Хвърли остър поглед към младото си протеже, забеляза как Бел гледа Мери и взе решение.
— Молбата ви за защита идва в подходящ момент, госпожице Хигинс. Тъкмо създадохме нов отдел в агенцията, наречен Охранителни служби „Ван Дорн“.
— Така ли? — учудено попита Бел. — Не бях чул.
— Защото се беше съсредоточил върху случая си. Охранителните ни служби ще осигуряват ескорти, детективи за хотели, нощни пазачи и разбира се бодигардове. Закрилата на Джим Хигинс влиза изцяло в техните задължения.
— Господин Бел един от тях ли е? — попита Мери.
— Господин Бел е детектив, а не бодигард. За брат ви ще осигурим хора с конкретни умения в опазването на сигурността на клиентите ни.
Мери отвърна:
— Но господин Бел свърши чудесна работа, докато защитаваше брат ми от тълпата в Глийсънбърг.
Ван Дорн се усмихна на красавицата, облагородила кабинета му още с пристъпването си в него. Лесно се виждаше колко много си е паднал Бел по нея. А и човек не можеше да го вини за това.
— За нас е важно детективите ни да могат да се справят във всякакви ситуации. В момента обаче господин Бел е ангажиран с важно разследване във въглищните мини, което изисква пълното му внимание.
Обърна се към Бел.
— Благодаря, че се допита до мен, Айзък. Няма защо да си губиш времето с нас, докато с госпожица Хигинс уточняваме подробностите. Достатъчно е да знаеш, че брат й ще се озове в чудесни ръце.
Бел се изправи.
— Да, сър! — После се обърна към Мери: — Господин Ван Дорн държи на думата си. Джим ще е в безопасност.
— Благодаря, че ме представихте.
— За мен беше удоволствие да се видим отново.
— Чакам с нетърпение да се срещнем пак.
Двамата неловко си подадоха ръце.
Джоузеф Ван Дорн се прокашля — звукът напомни на Бел за една картечница с водно охлаждане, която стреля по него и Уиш Кларк в Уайоминг. Младият детектив се изнесе от кабинета на шефа със замаяна глава. Какво момиче!
— Разбира се, стои и въпросът със заплащането.
— Стачният комитет е готов да плати — отвърна Мери Хигинс. — Молим ви обаче цените, които определите, да са по силите на работещи хора.
— Ние сме нови и все още се опитваме да си стъпим на краката — рече Ван Дорн. — Но не сме безчувствени и ще ви предложим цени, по-ниски от тези, които бихме взели от банкери и бижутери. Къде се намира брат ви в момента?
— В Чикаго.
— Там имаме добри хора. Ще се заемем, точно преди брат ви да тръгне към Питсбърг.
— Защо мислите, че ще тръгне натам?
— Организаторите на стачки се въртят около Питсбърг като…
— Като мухи ли, господин Ван Дорн?
Ван Дорн стана по-червен и от мустаците си.
— Нямах това предвид. От сигурни източници научихме за общата стачка, която се подготвя там, и която е вдъхновена от похода на работниците по долината на Мононгахела. Всеки профсъюзен организатор, който струва нещо, в момента пътува към Питсбърг. Не се съмнявам, че Джим Хигинс ще е сред водачите.
— Така е.
— Нека изясним нещо важно, госпожице Хигинс. Агенция „Ван Дорн“ няма да заема страна. Ще преместим небето и земята, ако е необходимо, за да предпазим брат ви, но няма да му помогнем да срине до основи законността, реда и справедливостта.
— Няма как да има ред без справедливост, господин Ван Дорн. Нито справедливост — без равенство.
— Всеки от нас има различно мнение по тези въпроси, госпожице Хигинс. Ще се изненадам, ако мненията ни съвпадат по който и да било въпрос, но когато агенция „Ван Дорн“ поеме грижата за безопасността на брат ви, честта ни задължава да го пазим. Това стига ли?
— Стига! — Мери Хигинс подаде ръка, за да скрепят сделката.
Вместо да слезе по стълбището към фоайето, Мери Хигинс зачака асансьора, но кой знае защо, беше забравила да натисне бутона за повикване. Имаше нужда да се възстанови от срещата с главния следовател и собственик на агенция „Ван Дорн“. Пронизващият поглед на Ван Дорн сякаш бе успял да претършува ума й, чак до най-скритите му кътчета. Сякаш той по-добре от нея знаеше колко е объркана. Ван Дорн не разбираше защо, естествено. Или пък разбираше? Отчасти, може би. Разбира се, нямаше откъде да знае за плана й да блокира реката при Питсбърг. Беше казала само на брат си, а той не би издал намеренията и на никого, защото мразеше идеята. Ала Ван Дорн, всеизвестният бич на престъпниците, веднага беше заподозрял нещо.