— Не, вие го вземете — отвърна мъжът и се извърна.
Бел успя да зърне за миг очите под периферията на шапката и сънят му във въглищната мина мигом се върна. Мъжът хвърли бърз поглед назад и свърна зад един ъгъл. Бел тръгна след него.
— Чакайте!
Мъжът ускори крачка.
— Чакайте! Ей, господине!
Бел затича.
Непознатият се стрелна в една сграда за събаряне и се шмугна между две от колоните. Може да се е наранил, докато е работел тук, помисли си Бел.
— Чакайте! Чакайте!
Мъжът отново се обърна. Като видя, че Бел още го следва, той изтича надолу по едно полусрутено стълбище. Бел хукна след него и се озова в огромна изба, смърдяща на плесен. От дупките в тавана се процеждаше слаба светлина.
Мъжът внезапно спря.
— Следвате ли ме?
— Да — отвърна Бел. — Не ме ли чухте? — младият детектив се взря в чертите, скрити от превръзката и шалчето. — Срещали ли сме се преди, господине?
— Не мисля! — отвърна мъжът през плата. — От къде сте?
— Западна Вирджиния — отвърна Бел.
— Не. Никога не съм ходил там.
— А вие откъде сте?
— Господине, на челото ви пише „полицай“, а аз не съм направил нищо, заради което разни ченгета да ме разпитват.
— Набито око имате — рече Бел. Страхът от ченгетата навярно обясняваше защо мъжът беше побягнал. — Но не сте прав. Не съм ченге, а частен детектив.
— Копои, ченгета, стачкоизменници… едни и същи сте. Не се приближавайте, господине!
— Питам ви учтиво. От къде сте? — не отстъпваше Бел.
— Не ме спирайте!
— Срещал съм ви някъде! Искам да знам къде!
Мъжът реагира светкавично и финтира като боксьор с ляв прав, готов да нанесе мощно дясно кроше. Бел беше също толкова бърз. С лявата си ръка блокира крошето и се приготви за ответен удар. Но вместо да замахне с юмрук, жълтоокият мъж извади от палтото си револвер. Ударникът прищрака и младият детектив осъзна, че е бил измамен от майстор.
— Изглеждаш изненадан.
Бел се втренчи в очите на нападателя. Грейди Форър беше прав. На слабата светлина изглеждаха златисти. Цветът им бе също толкова странен, колкото и тонът на гласа му, изпълнен с гордост. Сякаш очакваше Бел да се възхити, задето бе изигран. Какво ставаше, по дяволите? Явно не се бяха озовали тук по случайност. Мъжът беше поставил капан, в който Бел влезе услужливо и сега се чувстваше като глупак. Но поне вече знаеше, че сънят му от мината не е никакъв сън.
— Извади пистолета от кобура си! Само с показалец и палец. Ако не държиш другите три пръста изпънати през цялото време, мъртъв си!
Бел бръкна бавно под палтото и извади с два пръста армейския си „Колт“. Мъжът протегна ръка и Бел го постави в дланта му. Онзи го прибра в собствения си кобур.
— Сега и пистолетът в ръкава ти.
Бел извади деринджъра си.
— И в другия.
— Нямам друг в ръкава.
— Тогава в джоба на палтото ти — щракна мъжът с пръсти.
Бел извади още един деринджър от джоба на палтото си. Беше много малък и лек — подарък от Джо ван Дорн по случай „завършването“ му и след многократни огледи Бел бе установил със задоволство, че скрит в джоба му, пистолетът с нищо не издава присъствието си.
— Набито око! — каза той.
— И преди съм ги виждал тези, синко.
Бел отново долови горделивите нотки в гласа, точно както се надяваше. В последната реплика нямаше опитност и рутина, а самохвалство. Мъжът отново сякаш очакваше ръкопляскания. Бел наистина беше впечатлен. Този човек си разбираше от работата. Но още не смяташе да му ръкопляска. Вместо това попита:
— Виждал си ги и преди? Значи ме следиш отдавна? Кой си ти?
— Ножа в ботуша!
Мъжът насочи към лицето на Бел деринджъра, който току-що му беше взел, а с револвера се прицели надолу. Прилича на „Колт“, реши Бел, но ударникът беше необичайно широк, патронникът беше подравнен, а мерникът беше премахнат, навярно за да може непознатия да вади оръжието по-бързо.
— Кой ботуш?
— Мога да пробия дупка в един от тях. Или може да ми покажеш… Бавно!
Бел извади дълъг нож за хвърляне от десния си ботуш.
— Ръцете ти са заети. Къде да го оставя.
— Забий го в касата на онази врата, ако можеш да я улучиш.
Касата се намираше на около седем-осем метра. Бел вдигна ръка. Пистолетът остана насочен към главата му. Острието прелетя през избата и се заби в тясното парче дърво на сантиметър от бравата.