— Форър, Грейди Форър. Много му сече пипето. Кажи му да се разтърси из пресата за богати чикагци, отишли да пазаруват бижута в Ню Йорк.
— Никой няма да пише във вестника, че господин Дебеловрат е купил ново колие с диаманти?
— Ще четем между редовете. Особено в светските хроники. Сравни купувачите в Ню Йорк с поканените на скорошни балове в Чикаго и ще се опитам да разберем какви са плановете на господин Розания.
— Искаш да го прекъснем насред работата?
— По-скоро след нея.
— Хубав план, Айзък, два заека с един куршум.
— А и ще го настроим за приказки.
— Много модерна идея, това за господин Форър и светските хроники. Аз, понеже съм старомоден, ще посетя „Блек Соушъл“ и „Литъл Ексчейндж“.
— С каква цел? — попита предпазливо Бел. И двете места бяха барове.
— Защото „Литъл“ е ей-там — отвърна Уиш и кимна към ярко осветен бар на ъгъла. — „Блек“ е също на един хвърлей от гара „Ла Сал“, където спира „Туентиът сенчъри“.
— И?
— Когато влаковете пристигат от Ню Йорк и е време да си ходят, експресните куриери на „Пенсилвания спешъл“ отиват до „Литъл“ за по едно. А момчетата от „Туентиът сенчъри“ надигат чаши в „Блек“. Дали пък тези тежковъоръжени господа, чиято работа е да пазят ценни вещи, няма да си спомнят кои пътници са се връщали от Ню Йорк с бижута в сейфовете?
Бел се съгласи, че тактиката на Уиш е по-добра.
— Не се коси, синко — потупа го Уиш. — Ти пък се сети да спипаме стария крадец с плячката. Аз просто измислих малко по-бърз начин да го хванем.
— Все повтарям на господин Ван Дорн, че си най-умният детектив в цялата агенция — ухили се Бел.
— Мога да си представя колко се радва да го чуе.
— Стой на място!
Двама едри мъже препречиха пътя на Айзък Бел към профсъюзния дом на миньорите. От баровете по улицата се носеше музика от раздрънкани пиана.
Миньорите здравата се бяха барикадирали — на прозорците имаше стоманени кепенци, а на покрива — стрелец.
— Здрасти, Майк, Тери! Как я карате?
Охранителните агенти се вгледаха по-внимателно.
— Айзък! Не сме те виждали, откакто беше младши.
Майк Фланър и Тери Фейн бяха двойка яки хубавци, които вършеха чудесна работа в хотел „Палмър хаус“, но не се и преструваха, че притежават умствения капацитет за следователи.
— Не можах да те позная с този мустак — каза Майк.
— Много ти отива — добави Тери. — Дамите много ще си паднат.
— Да се надяваме, че си прав. Мери Хигинс с брат си ли е?
— Показа се вчера — отвърна Тери и смигна многозначително, докато въвеждаше Бел в общото помещение. — Не можеш да си представиш колко много профсъюзни членове изведнъж се сетиха, че имат неотложна работа с брат й, откакто тя се появи в града.
— Мери добре ли е?
— Естествено, че съм добре! — възкликна Мери, влизайки в стаята.
Тъкмо закопчаваше палтото си. Носеше червена шапка без никакви украси. Косата й се пилееше на къдрици по раменете. Очите й бяха сиви и безбрежни като зимно море.
— Защо да не съм добре?
Бел не можеше да й каже: „Защото изчезна насред улични сблъсъци, докато те следях по заповед на господин Ван Дорн, който мисли, че си наумила нещо.“ Нито пък можеше да изтърси пред брат и и пред колегите си: „Още по-красива си, отколкото си спомням.“
— Радвам се пак да те видя. Теб също, Джим.
Ръкуваха се.
— Добре дошъл в Чикаго! — поздрави го Джим приветливо.
Мери не предложи ръка, а усмивката й бе хладна, като кимване на далечен познат в другия край на гъмжаща гара.
— Братко, излизам. Радвам се, че се видяхме, Айзък.
— Надявам се пак да се видим.
— За дълго ли си в Чикаго?
— Трудно е да се каже.
— И при мен.
Тя излезе и се скри от погледа му.
— Кой я пази? — попита Бел.
— Никой.
— Моля? Как така?
— Не ни позволява.
— Но ако Джим е в опасност, сестра му също е в опасност.
— Вече водихме този разговор с нея — обясни Джим.
— И изгубихме — добавиха в хор охранителите.
— Не се тревожи, Айзък — успокои го Джим, — ще я заведа в Питсбърг. Момчетата наблюдават мен, значи ще са близо и до нея.
Хенри Клей се увери напълно, че никой от „Ван Дорн“ не следи Мери Хигинс, преди да я последва в едно евтино кино на улица „Халстред“. Едно автоматично пиано дрънчеше в ъгъла, а публиката се заливаше от смях на комедията „Уговорка по телефона“.