Клей откри Мери на задния ред, където й беше казал да седне. Сърцето му го изненада и подскочи неочаквано, когато върху лицето й попадна случаен лъч от прожектора. Единствено тя в целия киносалон не се смееше.
Преди да седне до нея обаче, един друг мъж се изправи и се премести на няколко места по-близо до Мери. Клей реши, че навярно е един от свалячите, които си подбират самотни жени по такива места, и се спусна натам. Беше познал. Онзи вече полагаше длан на крака на Мери. Тя я отмести грубо. Мъжът и изсъска:
— Не ми се прави на недостъпна!
Клей хвана с едната си ръка ръката на мъжа, а с другата притисна устатата му, за да заглуши вика му и му счупи единия пръст.
— Тръгни си тихо! — прошепна той в ухото му. — Ако чуя и гък или ако те видя някога отново, ще ти счупя и другите девет!
Онзи се разкара, а Клей се премести до Мери. Силният смях и пианото им позволяваха да разговарят, без да рискуват някой да ги чуе.
— Подготвил съм петдесет шлепа и няколко влекача.
Нищо в поведението и не предполагаше, че е разбрала какво е сторил Клей преди малко и той не можеше да прецени дали е защото е бил извънредно безшумен, или защото не я интересуваше. Отговорът й беше делови:
— Господин Клагарт, откъде идват парите? Петдесет шлепа и два влекача сигурно са ви стрували цяло състояние.
— Празните шлепове са евтини в момента. Капитаните им се боят, че стачката ще намали товарите. Питсбърг е пълен с празни съдове.
— И все пак, би трябвало да е скъпо.
— Не четеш ли вестници?
— Какво имаш предвид?
— В чикагската област са се случили поредица от обири на банки и доставки със заплати.
— Какво общо имат банковите обири с въглищната стачка?
— Не всеки обирджия го прави за собствена облага — отвърна Клей. — Някои подкрепят благородни каузи.
Идеята, че работнически радикали събират пари, като обират банки, му се стори достоверна. А и ако Мери имаше скрупули срещу подобни действия спрямо капиталистически банки, Клей само можеше да си представи какви биха били, ако научеше, че парите идват от най-голямата уолстрийтска акула.
Хвърли й поглед, за да прецени как ще реагира на лъжата му.
Тя се взираше в екрана. Съпругата на главния герой тъкмо се вмъкваше в ресторанта, където го беше спипала в изневяра. Разлетяха се прибори. Изпопадаха маси. Рогоноската беше взела отнякъде камшик и го развъртя, а публиката избухна в смях, докато героите на екрана се преследваха из помещението. Хенри Клей се любуваше на профила на Мери Хигинс, чакаше и си мислеше: „Не може да не се засмее. Не е направена от камък.“
От самото начало всичките тези пари предизвикваха тревога у Мери Хигинс. Каквото и да поискаше Клагарт, го получаваше — имаше наглед свободен достъп до неизчерпаеми ресурси. Отначало и беше трудно да повярва, че банковите обирджии, които бяха герои на какви ли не сензационни материали във вестниците, са благородни и работят в името на общото благо. Испанската война отдавна си беше отишла от първите страници, а повечето вестници не желаеха да дават гласност на стачката, като пишат за нея, така че редакторите се чудеха откъде да извадят новини.
Но нищо от това не доказваше, че обирджиите наистина подкрепят стачката.
Почувства се като при първата си среща с Клагарт в Ню Йорк. Не можеше изцяло да му вярва. Въпреки че казваше каквото трябва, мотивите му оставаха загадка за нея. Но не беше преценила докрай колко много пари всъщност бяха необходими за плана и и реши да не гледа зъбите на подарен кон. Но пък ако беше номер на собствениците? Макар че не можеше да си представи какво точно биха целяли, подкрепяйки плана й.
Знаеше само, че беше заложила на човек, за когото не знаеше нищо. А сега беше станала свидетел и на агресивната му страна. Онзи мъж със счупения пръст щеше сериозно да се замисли, преди да посегне на друга жена. Мери също така беше принудена да приеме, че Клагарт е реагирал така, защото вероятно си падаше по нея.
Запита се какво би си помислила и какво би сторила, ако полицията залови обирджиите. Ако се окажеха обикновени престъпници, на господин Клагарт му предстояха много обяснения. Дотогава обаче тя реши да запази хладнокръвие и да го наблюдава внимателно.