— Зает съм. Говори бързо — рече кисело той.
— Това може да е последният ми доклад на четири очи за дълго време — започна Клей.
Айзък Бел беше оцелял и Клей се винеше лично за това. Беше направил рядката грешка да изпрати убийци, вместо сам да свърши работата и сега трябваше да плати цената.
— Какво е станало? — попита грубо Конгдън.
— Достатъчно е да знаете, че събитията се движат според плана.
30
Айзък бел докладва на Джоузеф ван Дорн в личния му кабинет двайсет минути след като фериботът на пенсилванската железница спря край Двайсет и трета улица.
— Намушкаха Уиш. Не е засегнат жизненоважен орган, но ще се възстановява поне една-две седмици.
— Едно време беше почти невъзможно да намушкаш Алойзиъс Кларк. Предупредих го сума ти пъти, че пиенето не прощава.
— Не е от пиенето — отвърна Бел. — Получи нож, който беше предназначен за мен.
Ван Дорн сведе очи.
— Съжалявам, Айзък! Не биваше да го казвам. Ще се оправи ли?
— Намерих му най-добрия лекар в Чикаго.
— Агенцията ще поеме разноските.
— Вече ги поех аз.
Настъпи неловко мълчание. Бел чакаше, защото не искаше да продължи пръв. Най-накрая Ван Дорн се почувства принуден да попита:
— Как мина с Розания?
— Както се надявах. Наистина изучава оформените заряди. Както и провокаторът ни.
— Виж ти!
— Розания дори се е срещнал с него в Нюпорт, извън торпедната станция.
— Сигурен ли си, че не те е подвел?
— Напълно! Описа мъж, който приличаше на този, когото видях аз. Смяташе, че има чикагски акцент, но се закле, че не го е виждал преди в града.
— Значи онзи се е изнесъл от града, преди Розания да влезе в бизнеса.
— А като се има предвид с какво се сблъскахме Уиш и аз, бих казал, че този тип има добри връзки с чикагската полиция.
Ван Дорн сви рамене.
— За чикагската полиция най-красноречивото нещо са парите.
— Така или иначе, имате приятели там, сър.
Бихте ли могъл да поразпитате?
— Няма да останем приятели дълго, ако просто отида да подпитвам напосоки. Имаш ли някакво име?
— Засега името му ми е неизвестно и нямам предположения — призна Бел и отново млъкна.
След известно мълчание Ван Дорн попита:
— Къде са останалите от екипа ти?
— Уебър и Фийлдс са в Питсбърг, заедно с Арчи. Мак откри, че един от местните шерифи крои тайни планове да екстрадира водачи на профсъюзите обратно в Западна Вирджиния заради убийството на Черния Джак.
Ван Дорн подсвирна впечатлен.
— Мак явно здраво се е разровил, за да открие това.
— Уоли твърди, че приятелката на шерифа нещо си е харесала Мак.
— Не бих предположил, че Мак още го бива с жените.
— А Уоли пък е събрал информация за нападение по железниците.
— Що за нападение?
— Ще взривяват подпори на мостове, смята Уоли.
— Безумци! — поклати глава Ван Дорн.
— Безумството е навсякъде, сякаш Питсбърг се готви да посрещне протестиращите. Половината долина на Мон ще се присъедини към тях по пътя. Затова пинкертъните и полицията по въглищата и желязото предлагат награди на освободени затворници, които да се изправят срещу стачкуващите.
— За бога! Как разбрахте за това?
— Арчи се внедри в полицията по въглищата и желязото.
— Но той е младши детектив!
— Убеди ги, че бяга от ченгетата в Айдахо, задето пребил миньор до смърт с голи ръце. Посрещнаха го като изгубен брат.
— Много е опасно да оставиш младши детектив сам на подобно място. Твърде опасно! Ами ако го усетят? Няма нужния опит, а и без подкрепа, един Бог знае какво може да му се случи.
— Всеки, който предизвика Арчи Абът на боксова схватка, бързо ще спре да се съмнява в историята му.
— Ще поздравя Арчи за постигнатото, но искам да го разкараш от там, колкото се може по-бързо.
— Не се тревожете. Вече го преместих, за да следи един недотам опасен човек.
— Кого?
— Искате да знаете какво е намислила Мери Хигинс, нали? Е, аз също.
— Имаме ли някаква следа?
— Върнала се е в Питсбърг. Все още отказва помощ от „Ван Дорн“. Затова пратих Арчи.