Айзък бел изхвърча от железницата на спирката на улица „Ректор“, скочи надолу по стълбите, мина напряко през гробището на църква „Света Троица“ и се затича по Бродуей, лъкатушейки между трамваи, фургони, автомобили, каруци със стока и карети. Спря в началото на Уолстрийт, като се молеше да е стигнал преди Джо ван Дорн. Никога не беше виждал шефа толкова разстроен и знаеше, че ще действа безразсъдно, а това бе опасно състояние за среща с провокатора.
Къде обаче да го открие?
Уолстрийт се простираше почти на километър от изцапаните със сажди гробове в двора на „Света Троица“ до пристаните на Ийст ривър. А от двете му страни се редяха безчет сгради. Двуместната карета, на която беше скочил Ван Дорн, бе една от хилядите подобни, а от кочияша Бел видя само омачканата шапка и че е възрастен мъж.
Някои кочияши носеха високи цилиндри. На тях Бел не обръщаше внимание, докато тичаше по Уолстрийт. Сети се, че най-лесно може да се ориентира по изтощения кон, плувнал в пот от галопа от Четирийсет и трета улица. Попадна на един такъв на втората пресечка. Конят седеше разкрачил предните си крака, свел глава и ужасно запъхтян.
— Сега ще съм готов, сър! — каза кочияшът. — Не е толкова зле, колкото изглежда. Само си поема дъх — и дръпна юздите на животното.
Бел продължи да тича — кочияшът бе с цилиндър.
Още една пресечка нататък по улицата се беше струпала тълпа и задръстваше движението — бяха обградили една празна двуместна карета. На паветата имаше кон. Старик с омачкана шапка беше коленичил до него и го галеше по главата.
Бел се провря през множеството и му подаде десетдоларова банкнота.
— За ветеринаря. Къде отиде клиентът ви?
Старецът посочи безмълвно една малка, добре поддържана сграда с офиси.
Бел изтича натам и се провикна на портиера:
— Едър мъж, червенокос, с брада?
— Профуча покрай мен като подивяло гризли.
Бел изтича във фоайето и хвана за раменете пиколото на асансьора.
— Едър мъж, рижа брада, на кой етаж е?
Пиколото се поколеба и извърна лице.
Бел стисна куртката му.
— Този мъж ми е много ценен! На кой етаж отиде?
— Десетия.
— Закарай ме!
— Господине, не мисля, че трябва да се качвате там.
Бел го избута от кабинката, затвори я и натисна ръчката за издигане. Подмина десетия, върна се обратно и отвори кабинката, като изскочи в обърнат с главата надолу офис. Столове и бюра се валяха навсякъде, както и строшено стъкло, а петима мъже в шарени гангстерски дрехи лежаха на килима.
Още петима висяха от ръцете и краката на Джоузеф ван Дорн. Шести редеше юмруци по лицето му. Вече беше насинил едното му око и бе разбил устната му, но Ван Дорн като че ли не забелязваше и продължаваше да се бори с останалите петима.
Бел извади пистолета си и стреля два пъти в тавана.
— Следват главите ви! — изрева той. — Пуснете го!
Гангстерите не се сплашваха лесно. Никой не помръдна, освен този, който удряше Ван Дорн. Мъжът посегна към джоба си и Бел стреля незабавно. Тежкият едрокалибрен куршум го метна към отсрещната стена.
— Пуснете го! — викна Бел.
— Ако го пуснем, ще започне пак.
— Можете да си заложите парцалките! — изфуча Ван Дорн.
Бел стреля отново и повали още един от мъжете, който се опита да извади револвер от колана си. Останалите пуснаха Ван Дорн. Той мигновено зашемети двама и ритна един от падналите, който се надигаше с нож в ръка. Айзък Бел го настигна, а Ван Дорн извади тежък пистолет с автоматично презареждане.
— Гнидите ми налетяха, още щом влязох.
— Къде е човекът ни?
— Не е при тази измет. Добре, момчета. Чакахте мен, нали?
Никой не отвърна.
— Къде е? — извика Ван Дорн. — Къде е копеленцето?
Един дребен плъшок с подуто око и липсващи зъби изскимтя:
— Господине, само си вършим работата. Не щяхме никой да нараняваме.
— Единайсет срещу един? — попита недоумяващо Бел. — И не искахте да наранявате никого?
— Трябваше само да го набием.
— Млъкни, Марвин!
Един малко по-възрастен от останалите, очевидно шефът, пристъпи напред и каза:
— Ако ви е грижа кое е добро за вас, ще се обърнете и ще си ходите, все едно нищо не е било.
— Дръж ги на мушка! — Ван Дорн подаде на Бел пистолета си. Бел насочи и двете оръжия към гангстерите, а Ван Дорн вдигна един телефон от пода.