— Да чакаме ли? — каза подигравателният. — Аз не бездействам. Може да пийна. Даже още сега.
Чу се изпукване от изваждане на тапа.
— Пред господин Клагарт не бихте посмели да го направите — прозвуча гласът на Мери.
— Както казахте и вие, господин Клагарт го няма… Ей!
Чу се как бутилката се търкулва и се разхвърчава на парчета.
— Какво правиш, ще го вземат… — кресна подигравателният.
Бел понечи да се притече на помощ на Мери, но бързо приклекна, защото вратата на кабинката се отвори с трясък. Мери излетя навън и се качи на най-близкия шлеп. Първият от мъжете изкрещя отвътре:
— Луд ли си? Пусни я да върви! Ако я докоснеш, Клагарт ще те утрепе… Госпожице! Госпожице!
От вратата надникна една глава. Бел зърна зализан перчем и жилетка, типични за професионален картоиграч или букмейкър.
— Ще се върне след два-три дни. Не бива да ви казвам, но елате тогава. И не се тревожете, ще започнем да потапяме шлеповете в секундата, когато той дойде.
Мери подхвърли през рамо едно ледено „След като ги преместите нагоре по реката“ и продължи.
Бел се притисна към стената. Вторият от мъжете се взираше умърлушено към счупената бутилка в краката си. Приличаше на попреминал зенита си бияч от бар. Букмейкърът влезе вътре и затвори вратата.
— Това е една ядосана жена.
— Не бих искал да съм на мястото на Клагарт, когато се върне.
— Той ще се оправи с нея.
— Не и ако промени решението си за потопяването на шлеповете.
— Можеш да си заложиш и последния петак, че няма да си промени решението.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото има големи планове. Шлеповете са само част от тях.
— А тя знае ли за това?
— Не.
Мак и Уоли си намериха местенца за наблюдение в два отделни бара по брега край моста „Смитфийлд“. Изобщо не бяха толкова пияни, на колкото се правеха, но си спечелиха репутация на извънредно щедри посетители и не спираха да черпят капитаните и кормчиите на влекачите по Мононгахела. Арчи Абът предаваше информацията от тях на Айзък Бел, който се беше залепил за предния вход на сградата, където беше квартирата на Мери Хигинс.
Бел се чудеше дали да не се изправи срещу лице в лице с нея и да попита какво е това с тези потъващи шлепове. Какво значеше „твърде надолу по течението“? И „само един мост“? А може би щеше да научи повече, след като се върне господин „Клагарт“? Ако изчака сега, след това трябваше да действа мълниеносно. Междувременно се опита да си представи какво си мислят, че могат да постигнат, като потапят шлепове насред реката.
След известно време Мак Фултън го смени на поста, за да може Бел да поспи.
След четири часа Бел се върна и откри пред сградата и Уоли Кисли. Той тъкмо идваше от кабинета на окръжния шериф. Имаше лоши новини за Джим Хигинс.
Агенти от охранителните служби на „Ван Дорн“ потвърдиха, че Хигинс е изчезнал.
34
— Много съжаляваме, господин Бел! Изпуснахме го само за секунда и той се изчезна.
Майк Фланъри и Тери Фейн набързо го повишиха в „господин Бел“, след като се провалиха в задачата си да пазят клиент, преследван от пинкертъни, полицията по въглищата и стоманата и може би дори убиец, нает от Въглищния тръст, за да не свидетелства Хигинс пред главния прокурор. Бел беше сигурен, че сега щеше да последва ласкателство.
— Къде го видяхте за последно?
— На терминала на „Обединени въглища“.
— И какво правеше там, по дяволите?
Терминалите на „Обединени въглища“ се намираха на пет километра нагоре по течението от Златния триъгълник, където Хигинс и стачният комитет бяха наели главната си квартира. От палатковия лагер, където походът по Мононгахела бе спрял в едно трамвайно депо, затворено още от лятото, в покрайнините на Макийкспорт, ги деляха десет километра надолу по течението.
— Не знаем, господин Бел. Вчера го придружихме два пъти. Просто стоеше там и зяпаше.
— А защо не го потърсите там?
— Защото ще се покрие, ако ни види да идваме.
— Когато походът спря, той ни обвини, че му се пречкаме — обясни Тери.
— А ние просто искахме да се уверим, че никой няма да го гръмне или да му забие нож между ребрата.