Рязко потракване наруши тишината.
Кени отиде до телеграфа. От малък бе овладял морзовата азбука и наостри слух, след което отвърна светкавично. После отнесе написаното на Бел със сериозно изражение.
Бел също бе слушал внимателно морза и знаеше какво става.
— За теб — каза Кени.
— Казах на момчетата, че ще съм при теб във влака.
Бел прочете съобщението със смръщени вежди.
— Не звучи добре — каза Кени.
— Звучи направо ужасно.
„ЕКСЛОЗИЯ НА ПАРАХОДА КАМИЛА. КАПИТАН МЪРТЪВ. ПОЖАР В ПРОФСЪЮЗЕН ЩАБ. БОДИГАРДОВЕТЕ ИЗПЕЧЕНИ.
ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ.
43
— Приятно пътуване? — попита Кени. — Що за шега е това?
— Извратена шега — отвърна Бел, спомняйки си с прискърбие за капитан Дженингс, убит, задето помагаше на протестиращите, както и за Майк Фланъри и Тери Фейн, на които бе възложил задача, която се оказа не по силите им.
— Какво значи това „трипъл“?
Подът се разтресе, както и прозорците, когато влакът изтрополи бясно по един железен мост.
— Къде е кондукторът?
— Не знам. Сигурно във вагон-ресторанта.
— Сигурен ли си?
Бел бързо закрачи към задния край на вагона и отвори вратата към вестибюла. Колелата ревяха по релсите, а платненото покривало плющеше. Бел отвори вратата на вагон-ресторанта и пристъпи вътре. Вагонът се клатеше неконтролируемо.
— Кукс! Кондуктор Кукс! Тук ли сте?
Готвачът подаде глава от кухнята.
— Много бързо се движим, господин Бел. Мисля, че се движим по-бързо, отколкото някога съм виждал този влак да го прави.
— Къде е господин Кукс?
— Не съм го виждал, откакто спряхме за вода.
Бел се затича напред. Кени си наливаше поредното питие и промърмори недоволно под нос:
— Тресем се като лодка в буря. Какво по дяволите става?
— Това е първото, което ще попитам машиниста ти — отвърна Бел и тръгна към локомотива. Вратата на вагона беше залостена. Беше стоманена — нямаше как да се отвори, освен с динамит.
— Заключени сме! — съобщи той на Кени.
— Нещо не е наред. Движим се с над сто и трийсет километра в час.
Влакът взе рязко един завой. Фланците на колелата пристъргаха по релсите.
— Трипъл — сякаш на себе си рече Бел. — Ние сме следващите. Отвлякъл е хората и е застопорил газта с нещо.
— Спирам влака! — Кени се хвърли към червената дръжка на ръчната спирачка на стената в предния край на вагона.
Бел хвана ръката му.
— Ако натиснем ръчната спирачка при тази скорост, ще дерайлираме.
— Но трябва да спрем. Усещаш ли това? Скоростта продължава да се увеличава — Кени остави чашата. — Айзък, движим се към Питсбърг със сто и петдесет километра в час.
— Много ли си пиян?
— Твърде много ме е страх, за да съм пиян.
— Добре. Помогни ми да изляза през прозореца.
— Къде ще ходиш?
— В локомотива.
Бел свали прозореца. Вятърът нахлу със сто и петдесет километра в час и разпиля всичко из купето. Бел свали палтото си и подаде глава през прозореца. Въздухът го връхлетя като приливна вълна. Провря се навън, седна на рамката и се опита да се изправи. Вятърът почти го издуха.
— Ще направя преграда! — извика Кени. Отвори прозореца пред Бел и се показа навън до кръста. Бел опита отново. Кени спираше вятъра с тялото си и детективът успя да се изправи, макар да му трябваше цялата му сила, за да се задържи. Ако се пуснеше, за да се набере върху покрива, щеше да падне. Кени бързо се ориентира в ситуация и се провикна:
— Чакай малко!
След това седна на прозореца, за да блокира пътя на вятъра към горната част на тялото на Бел.
— Недей! Ще паднеш! — извика Бел.
— Бях също толкова добър акробат като теб — отвърна Кени. — Е, почти.
С огромно усилие, от което подбели очи, пълничкият Блуум успя да се изправи на прозореца.
— Върви! — изръмжа Кени.
Без да губи и секунда, Бел се качи на покрива. Кени беше доста добър акробат в цирка, но от тогава не бе вдигал нищо, по-тежко от чаша. Вятърът на покрива беше още по-силен. Бел легна по корем и се запромъква напред насред вълма от дим, пара и гореща пепел от пещта на локомотива. Най-сетне стигна до предния край на вагона. Три метра го деляха от покрива на тендера. В по-близката му част бяха струпани въглища, а далечната имаше стоманен резервоар за вода, с плосък покрив, по-нисък от покрива на вагона, където се намираше Бел.