Джайлс прояви необходимия за случая интерес и след малко пред него се появи желаният том от въпросната година.
След като най-напред му бяха показани различни имена на величия, той отвори страниците на месец август.
Да, това, което търсеше, беше там. Майор и мисиз Ситоун Ърскин, „Анстел Манър“, Дейт, Нортхъмбърленд, 27 юни — 17 август.
— Дали мога да препиша това?
— Но, разбира се, мистър Рийд. Да ви донеса лист и мастило? О, вие имате автоматична писалка. Извинете ме, трябва да се върна на рецепцията.
Тя го остави пред отворения регистър и Джайлс преписа каквото му трябваше.
Когато се върна вкъщи, завари Гуенда, наведена над някакви цветя в градината.
Тя бързо се изправи и го погледна въпросително.
— Откри ли нещо?
— Да, мисля, че трябва да е това.
— „Анстел Манър“, Дейт, Нортхъмбърленд — прочете Гуенда замислено. — Да, Едит Паджит каза, че е бил от Нортхъмбърленд. Дали още живеят там?
— Ще трябва да отидем и да проверим.
— Да, наистина. Така е най-добре. Кога ще тръгнем?
— Колкото се може по-скоро. Утре? Ще отидем с колата. Тъкмо ще разгледаш Англия по-добре.
— Ами ако вече не са живи? Или са се преместили и някой друг живее там?
Джайлс сви рамене.
— Ще се върнем и ще продължим с останалите неща, които имаме. Между другото, писах на Кенеди и го помолих да донесе писмата, които е получил от Хелън, след като е заминала… ако още ги пази, разбира се… и образец от почерка й.
— Ще ми се — каза Гуенда — да можехме да се свържем с тази Лили… тази, която сложи панделката на Томас…
— Колко странно… така изведнъж да си спомниш…
— Да, нали? Спомних си Томи. Беше черен на бели петна и роди три сладки котенца.
— Какво? Томас?
— Е, само името му беше Томас. Оказа се, че е Томасина. Знаеш какви са котките. А Лили… Какво ли е станало с нея? Едит Паджит не я е виждала оттогава. Не е била от тук и след събитията в „Света Катерина“ е отишла в Торки. Писала е веднъж или два пъти, но нищо повече. Едит е чула, че се е омъжила, но не знаела за кого. Ако я открием, бихме могли да научим доста повече.
— А и Леони, бавачката ти.
— Може би, но тя е била чужденка и едва ли е била съвсем наясно какво се е случило. Знаеш ли, нея изобщо не си я спомням. Не, според мен Лили ще бъде по-полезна. Тя е била наблюдателна… Джайлс, нека да пуснем още една обява. Специално за нея… името й е Лили Абът.
— Да — съгласи се Джайлс. — Бихме могли да опитаме. А утре непременно ще заминем на север, за да намерим семейство Ърскин.
ГЛАВА 16
Мамин син
— Долу, Хенри! — извика мисиз Фейн на астматичния пудел, чиито воднисти очи горяха от лакомия. — Още една курабийка, мис Марпъл? Докато са още топли?
— Благодаря, толкова са вкусни! Имате отлична готвачка.
— Да, Луиза не е лоша. Е, забравя като всички останали и пудингите й са все еднакви, но какво да правиш? Кажете ми, как е ишиасът на Дороти Ярд напоследък? По-рано много я измъчваше. Преди всичко на нервна почва, предполагам.
Мис Марпъл побърза да съобщи подробностите за заболяването на общата им приятелка. Радваше се, че сред многобройните си близки и познати, пръснати из цялата страна, беше успяла да намери жена, която познава мисиз Фейн. Тя й беше писала, че мис Марпъл в момента е в Дилмут и я беше помолила да я покани на гости.
Илиънър Фейн беше висока властна жена със стоманени сиви очи, гъста посребрена коса и по бебешки розово лице, което прикриваше факта, че у нея нямаше и следа от мекушавост.
Те обсъдиха сериозните, или въображаеми, заболявания на Дороти и преминаха към здравето на мис Марпъл, въздуха в Дилмут и лошите нрави на младежта в днешно време.
— Не са ги карали да ядат кората на хляба, когато са били малки, а само мекото — заяви мисиз Фейн. — При мен това никога не се е случвало.
— Имате повече от един син? — попита мис Марпъл.
— Трима са. Най-големият, Джералд, е в Сингапур и работи в една банка. Робърт е в армията. — Мис Фейн изсумтя. — Ожени се за католичка — каза тя натъртено. — Знаете какво означава това, нали? Всички деца ще бъдат възпитавани като католици. Не знам какво би казал баща му, ако беше жив. Според мен никак не би одобрил това. Сега почти не се виждаме с Робърт. Той възразява срещу някои от нещата, които му говоря единствено за негово собствено добро. Вярвам, че човек трябва да е искрен и да казва каквото мисли. Женитбата му, според мен, беше голяма грешка. Може да твърди, че е щастлив, горкият… но чувствам, че нещата не са както трябва.