— А най-малкият ви син женен ли е?
Мисиз Фейн се усмихна щастливо.
— Не. Уолтър живее при мен. Той е малко деликатен… още от дете… и винаги е трябвало много да се грижа за здравето му. Ще дойде след малко. Нямам думи да ви опиша колко внимателен и грижовен син е той. Наистина, имам голям късмет с него.
— И никога ли не е мислил да се ожени? — поинтересува се мис Марпъл.
— Уолтър смята, че не би могъл да изтърпи една съвременна млада жена. Те не го привличат. Ние двамата имаме толкова много общо помежду си… Боя се, че стои вкъщи повече, отколкото трябва. Понякога вечер ми чете Текъри и играем на домино. Той наистина е домошар.
— Колко хубаво е това — каза мис Марпъл. — Отдавна ли работи във фирмата? Някой ми каза, че сте имала син, който е бил плантатор в Цейлон, но изглежда не са разбрали както трябва.
Мисиз Фейн леко се намръщи. Тя подкани гостенката си да си вземе малко кейк и обясни:
— Да, това беше отдавна, когато беше съвсем млад. Някакъв младежки импулс, предполагам. Младежите винаги искат да видят света. Но всъщност, на дъното на всичко това стоеше едно момиче. Толкова неприятности причиняват понякога момичетата!
— Да, наистина. Спомням си племенника си…
Мисиз Фейн продължи, без да обръща внимание на племенника на мис Марпъл. Беше взела думата и истински се наслаждаваше на възможността да разкаже спомените си на симпатичната приятелка на Дороти.
— Крайно неподходящо момиче. Изглежда винаги е така. О, не. Не беше актриса или нещо подобно! Сестрата на местния лекар, макар че можеше да му бъде дъщеря — беше много по-млада от него, а той горкият не знаеше как да я възпитава. Мъжете са толкова безпомощни, нали? Тя съвсем му отпусна края. Най-напред се забърка с един младеж в кантората, обикновен чиновник, и със съвсем неудовлетворителен характер при това. Наложи се да го уволнят. Бил издавал поверителна информация. Както и да е, това момиче, Хелън Кенеди, е минавало, предполагам, за много хубаво. Аз не мислех така. Винаги съм смятала, че носи косата си малко особено. Но Уолтър, горкото момче, беше влюбен до уши в нея. А, както казах, тя беше напълно неподходяща — нямаше пари, никакви перспективи — изобщо, не беше от тези момичета, с които човек би искал да се сроди. Но какво може да направи една майка? Уолтър й направи предложение и тя отказа. След това му дойде тази глупава идея да стане плантатор в Индия. Мъжът ми каза: „Нека да върви“. Но и той беше много разочарован. Очакваше с нетърпение Уолтър да започне работа във фирмата — вече беше взел всичките си изпити. Но, нямаше как. Какви неприятности създават тези млади момичета!
— О, зная! Племенникът ми…
Мисиз Фейн отново пренебрегна племенника на мис Марпъл.
— И момчето ми замина за Асам… или май беше Бангалор… не помня след толкова много години, а аз се чувствах твърде разтревожена, защото знаех, че здравето му няма да издържи. Не беше изкарал там и година, при това работите му вървяха много добре, синът ми всичко прави добре и, представете си само, тази безсрамна въртиопашка взе, че промени решението си и му писа, че е готова да се омъжи за него в края на краищата.
— Мили Боже! — поклати глава мис Марпъл.
— Събира си тя чеиза, взема си билет за кораба и какво мислите, че става по-нататък?
— Нямам представа — поклати глава мис Марпъл.
— Впуска се в любовна авантюра с един женен мъж, моля ви се. На кораба на път за Индия. Женен мъж с три деца, струва ми се. Както и да е. На пристанището я посреща Уолтър и първото нещо, което тя му казва, е, че не може да се омъжи за него! Не смятате ли, че тази постъпка е долна?
— Да, наистина. Това би могло напълно да разруши вярата на сина ви в човешката природа.
— Трябваше да му я покажа в истинската й светлина, но пък и тя беше от тези жени, които могат безнаказано да правят каквото си поискат.
— Той… — поколеба се мис Марпъл — разстрои ли се от постъпката й? Някои мъже биха се ядосали много от подобно нещо.
— Уолтър винаги се е владял отлично. Колкото и ядосан или разстроен да е от нещо, той никога не го показва.
Мис Марпъл я изгледа замислено. Колебливо, тя реши да опипа почвата:
— Сигурно преживява нещата наистина дълбоко? Понякога човек може да се изненада от децата. Понякога избухват точно тогава, когато си мислиш, че изобщо не ги интересува. Чувствителна природа, която не се показва, докато положението не стане наистина нетърпимо.
— Колко странно, че го казвате и вие, мис Марпъл. Помня толкова добре… Джералд и Робърт винаги бяха готови да се сбият… съвсем естествено, разбира се, за здрави момчета…