— Да, съвсем естествено.
— А милият Уолтър винаги беше тих и търпелив. Един ден Робърт, който беше палаво момче, но невнимателно, му взе самолетчето, което си беше правил усърдно със седмици — толкова му се удаваше всичко — и му го счупи. И когато влязох в стаята им, видях, че Робърт лежи на пода, а Уолтър се нахвърля върху него с ръжена, направо щеше да го усмърти. Трябваше да вложа всичките си сили, за да го отделя от Робърт. И после не спря да повтаря:. „Нарочно го направи! Нарочно го направи! Ще го убия!“ Знаете ли, много се изплаших. Момчетата вземат нещата толкова навътре, нали?
— Да, наистина — каза мис Марпъл. Погледът й беше замислен.
Тя се върна на предишната тема:
— Значи годежът беше развален? И какво стана с момичето?
— Тя се върна. На кораба имала нова любовна авантюра, но този път се омъжи. Беше вдовец с едно дете. Мъж, който току-що е загубил жена си, винаги става лесна плячка — горкият безпомощен човек. Та тя се омъжи за него и заживяха в една къща в другия край на града — „Света Катерина“, до болницата. Не продължи дълго, разбира се… тя го напусна след по-малко от година. Избягала е с някой друг.
— Мили Боже! — поклати глава миг Марпъл. — Колко щастливо се е отървал синът ви…
— Винаги съм му го казвала.
— И здравето ли му попречи да продължи с плантацията?
Челото на мисиз Фейн леко се сбърчи.
— Животът не беше много благосклонен към него. Той се върна тук около шест месеца след момичето.
— Сигурно е било много неприятно — каза мис Марпъл. — Щом и двамата са живели в този град…
— Уолтър беше чудесен — каза майка му. — И двамата се държахме сякаш нищо не се беше случило. Аз смятах, и тогава му го казах, че е най-добре да скъсат окончателно — в края на краищата срещите биха били тягостни и за двамата. Но Уолтър държеше да запази добри отношения. Той им ходеше на гости. Съвсем по приятелски и си играеше с детето. Между другото, доста любопитно, това дете е пораснало и се е върнало тук. Сега е голяма жена и има съпруг. Онзи ден е идвала в кантората на Уолтър, за да направи завещание. Рийд, това е името й по мъж. Рийд.
— Мистър и мисиз Рийд? Познавам ги. Толкова приятни млади хора! Кой да си помисли! Значи всъщност тя е детето, което…
— Детето от първия брак. Жената починала в Индия. Горкият майор… как се казваше? Халуей? Нещо такова беше. Когато тази невестулка го изостави, той беше напълно съкрушен. Защо винаги най-лошите жени попадат на най-добрите мъже?
— А младежът, който първи се е забъркал с нея? Чиновникът в кантората на мъжа ви. Какво стана с него?
— Добре се справя сам. Собственик е на фирма за автобусни превози. „Нарцис“. Името му е Афлик и автобусите му са боядисани в яркожълто. Толкова вулгарен е светът днес!
— Афлик? — попита мис Марпъл.
— Джеки Афлик. Неприятен и пробивен човек. Винаги е бил решен да спечели. На всяка цена. Може би затова се е сприятелил с Хелън Кенеди. Докторска дъщеря и всичко останало… може би е мислел, че така ще подобри общественото си положение.
— И тази Хелън никога повече не се е връщала в Дилмут, така ли?
— Не е и слава Богу! Сигурно досега съвсем е пропаднала. Съжалявах доктор Кенеди. Вината не беше негова. Втората съпруга на баща му беше една пухкава глезла, с много години по-млада от него. Предполагам, че Хелън е наследила своенравието си от нея. Винаги съм смятала…
Мисиз Фейн млъкна.
— Ето го Уолтър — майчинското й ухо беше различило някакви добре познати звуци в антрето.
Вратата се отвори и влезе Уолтър Фейн.
— Това е мис Марпъл, сине. Позвъни, моля те, за да ти донесат топъл чай.
— Не се тревожи, майко. Вече изпих една чаша.
— Разбира се, че ще пием още… и малко курабийки, Беатрис — каза тя на прислужницата, която се беше появила, за да вземе чайника.
— Да, мадам.
— Боя се, че майка ми ме глези — каза Уолтър Фейн с добродушна усмивка.
Мис Марпъл отговори учтиво и се вгледа в него.
Мил тих човек, леко потиснат и свит, като че ли се извиняваше за нещо — безцветен. Неподлежащ на описание. От онези предани мъже, на които жените не обръщат внимание и за които се омъжват само, ако тези, които наистина обичат, не са отговорили на чувствата им. Уолтър Вечното присъствие. Горкият Уолтър, на мама момчето… Малкият Уолтър Фейн, който беше нападнал брат си с ръжен и се беше опитал да го убие…
Мис Марпъл беше озадачена.
ГЛАВА 17
Ричард Ърскин
„Анстел Манър“ имаше мрачен вид. Къщата беше бяла, разположена пред някакви голи възвишения. Пътят се виеше през гъсти шубраци.