— Но ако тя е смятала да изостави мъжа си заради него, защо Ърскин ще я убива? — попита Гуенда.
— Може би в последния момент е променила решението си. Решила е, че не иска да напуска мъжа си в края на краищата. Той просто е обезумял и я е удушил. След това е взел дрехите и е използвал писмата. Това е доста добро обяснение за всичко. Същото може да се каже и за Уолтър Фейн. Предполагам, че подобен скандал би бил фатален за един провинциален адвокат. Хелън може да се е съгласила да отиде да живее някъде, където да могат да се виждат, като пусне слух, че е заминала за чужбина с някой друг. Писмата са написани и всичко е готово, но в последния момент тя променя решението си. Уолтър полудява и я убива.
— А Джеки Афлик?
— В неговия случай е по-трудно да се обяснят писмата. Не мога да си представя, че някакъв скандал би могъл да му навреди. Може би Хелън не се е страхувала толкова от него, колкото от мъжа си и затова е решила да инсценира заминаване за чужбина. Или може би по онова време жената на Афлик е имала пари и той е искал да я накара да ги вложи в предприятието му. Да, има много възможности за писмата.
— Кое е истината според вас, мис Марпъл? — попита Гуенда. — Не мисля, че Уолтър Фейн би могъл… но пък…
В този момент влезе мисиз Кокър, за да прибере празните чаши.
— Знаете ли, мадам… — каза тя — съвсем забравих. Цялата тази история с убитата жена и това че сте били там, никак не ви се отразява добре точно сега, но трябва да ви кажа, че днес следобед тук беше мистър Фейн. Търсеше вас и беше сигурен, че го очаквате. Остана половин час.
— Колко странно — каза Гуенда. — Кога?
— Трябва да е било към четири часа или малко по-късно. И след това дойде един друг джентълмен с яркожълта кола. Той също беше сигурен, че го очаквате и не искаше и да чуе, че не е така. Помислих си, да не сте поканили гости и да сте забравили?
— Не, разбира се — каза Гуенда. — Колко странно!
— Хайде да се обадим на Фейн — намеси се Джайлс. — Едва ли си е легнал.
Той отиде до телефона.
— Ало? Мистър Фейн ли е? Обажда се Джайлс Рийд. Идвал сте днес следобед у нас… Какво?… Не… Не, сигурен съм в това… не, разбира се… колко странно!… Да и аз се чудя.
Той затвори телефона.
— Интересно. Някой се е обадил в кантората му тази сутрин и го е помолил да дойде да ни види следобед. Казал, че било много важно.
Джайлс и Гуенда се спогледаха. После тя каза:
— Обади се и на Афлик.
Джайлс отново отиде до телефона, намери номера и го набра. Този път трябваше да почака повече, но най-накрая се свърза:
— Мистър Афлик? Обажда се Джайлс Рийд. Аз… След това очевидно от отсрещната страна го прекъсна порой от думи.
Най-накрая, той успя да каже:
— Но ние не сме… не, уверявам ви… нищо такова… да… да, знам, че времето ви е ценно… Но кажете кой ви се обади? Мъж? Не, казах ви, че не съм аз. Да, разбирам… Съгласен съм, че е доста странно.
Той затвори телефона и се върна до масата.
— Ето това е — каза той. — Някакъв мъж, който се е представил за мен, му се е обадил и го е помолил да дойде тук. Било много важно. Касаело се за голяма сума пари.
Те се спогледаха.
— Би могъл да е всеки от тях — каза Гуенда. — Джайлс, не разбираш ли? И двамата биха могли да са убили Лили и да са дошли тук за да имат алиби.
— Едва ли алиби, скъпа — каза мис Марпъл.
— Не, не исках да кажа точно алиби, а по-скоро претекст да не са на работното си място. Искам да кажа, че единият от тях казва истината, а другият лъже. Единият се е обадил на другия и му е казал да дойде тук, за да хвърли подозренията върху него… не знаем кой. Сега вече е ясно, че е един от двамата. Фейн или Афлик. Според мен — Джеки Афлик.
— А според мен — каза Джайлс — Уолтър Фейн.
И двамата погледнаха мис Марпъл.
Тя поклати глава:
— Има и друга възможност.
— Разбира се… Ърскин.
Джайлс почти изтича до телефона.
— Какво смяташ да направиш? — попита Гуенда.
— Ще дам поръчка за разговор с Нортхъмбърленд.
— О, Джайлс… да не би наистина да смяташ, че…
— Трябва да се уверим. Ако той е там, не би могъл да убие Лили Кимбъл днес следобед. Няма как да прелети това разстояние.