— Че това е дяволски добро предложение — каза Бизайк. — Аз наистина не съм обучен… Но, по дяволите, никой не е обучен. Разбира се, вземам във властта си тази планета. И ще работя добре за вас, хора, защото наистина ми харесвате.
— Благодаря — каза Вийри. — Ще видите, че е лесно да ни управлявате, при условие че заповедите ви са в рамките на нашите психологически възможности.
— Не бойте се за това — каза Джони. — Всичко ще си продължи както досега. Честно казано, аз не бих могъл да направя настоящото положение тук по-добро. И ще свърша добра работа във ваша полза, докато ми помагате.
— Ще помагаме — увери го Вийри. — Но собствените ви хора може да не се окажат толкова послушни. Те може да не приемат това положение.
— Е, това вече е напълно вярно — съгласи се Джони. — Всичко това ще докара на земните правителства най-голямата психоза в познатата ни история. Те ще направят всичко възможно да ме свалят и да сложат някое от своите протежета на мое място. Но вие, лорианците, ще ме подкрепите, нали?
— Вие знаете какви сме. Ние няма да се бием заради вас, както не бихме се били и заради самите себе си. Ние ще се подчиним на всеки, който държи властта.
— Предполагам, че не бих могъл да очаквам нещо повече — каза Бизайк. — И сигурно ще срещна известни трудности докато се оправя. Но смятам да доведа няколко приятелчета, които да ми помогнат, да създам организация, малко лобиране тук и там, да настроим някоя група хора срещу друга…
Джони млъкна. Вийри чакаше. След малко Джони заговори:
— Май пропускам нещо. Не мисля логично. Има доста повече работа, отколкото си мислех. Не съм обмислил всичко докрай.
— Не мога да ви помогна — каза главният проектант. — Честно казано, не разбирам от тези работи.
Джони се намръщи и разтърка очи. Почеса се по главата.
— Дааа — каза той. — Всъщност е ясно какво трябва да направя. Разбирате ме, нали?
— Предполагам, че има доста обещаващи посоки за действие.
— Има само една — каза Джони. — Рано или късно аз трябва да завладея Земята. Иначе онези ще завладеят мен. Нас, искам да кажа. Това ясно ли ви е?
— Хипотезата изглежда твърде вероятна.
— Божата истина е. Аз или те. Няма място за повече от един Първи.
Проектантът не оспори.
— Никога не съм и сънувал подобно нещо — продължи Джони. — От водач на космически кораб до император на напреднала чужда планета за по-малко от две седмици. А сега ще трябва да завзема и Земята. Изпитвам странно чувство. И все пак за тях това ще бъде най-доброто. Ние ще ги научим онези маймуни на малко по-цивилизован живот, ще ги научим как трябва да се правят работите. Някой ден те ще ни бъдат благодарни.
— Имате ли някакви заповеди към мен? — попита Вийри.
— Искам да прегледам всички данни за Флотата на Древната Династия. Но първо мисля, че няма да е зле да направим коронация. Не, първо един референдум, който да ме избере за император, после коронацията. Можете ли да уредите това?
— Веднага започвам — каза Главният проектант.
Най-накрая бе положено началото на стандартния кошмар за Земята. Една напреднала извънземна цивилизация щеше да й наложи своята култура. За Лорис положението бе различно. Лорианците, преди беззащитни, бяха се сдобили с един агресивен чуждоземен генерал и скоро щяха да притежават група наемници, които да водят космическия им флот. Всичко това не беше много добро за Земята, но пък не чак толкова лошо за Лорис.
Естествено всичко това бе неизбежно. Защото лорианците наистина бяха една напреднала и умна раса. А какъв смисъл има да си толкова умен, ако не хванеш питомното вместо да гониш дивото?
От друга страна фон Хайнглиц бе изчислил вероятността от успешно извънземно превземане на Земята на едно към десет на степен 13, минус седемдесет и четири. Така че засега всички можем да бъдем спокойни.