Беше изкарал колана от панталона си, който бе достатъчно прилепнал по него, с цел да върже ръцете им.
— Станимире, моля те не викай полицията?! — помолиха почти едновременно двамата нападатели.
— Кои сте вие бе? Мамка ви…! — попита ядосан той, и пак ги срита.
Гласовете им, му се сториха познати. Двамата бяха все още с качулките. Той ги хвана и изтегли от главите им.
— Вие?! Не може да бъде! Очаквах всичко друго от вас, но не и това!
— Искахме само да те сплашим! — заоправдавайки се единия с треперещ глас. — Моля те не викай полицията?! Какво ще стане с живота ни…?
Ирина бе дошла на себе си, и викна почти гневно.
— Няма прошка за вас! Това е престъпление…!
След около две минути полицията ги прибра!