— Изглежда, местните са се сдобили с малко железа — отбеляза Мартин Престън, военен инженер. Той беше нисък и набит, с кръгло румено лице и криви крака. Но знаеше всичко за миньорството в примитивни условия.
— Група деца ни помогна — обясни О’Нийл, на устните му се появи усмивка при спомена за Скаара и приятелите му. — Стреляха с някои от нашите оръжия. Макар да съм изненадан, че са им останали патрони — призна той.
— Може да са намерили някои от запасите ви — изтъкна Престън. — В доклада си твърдите, че сте изоставили голяма част от оборудването си в базовия лагер.
О’Нийл едва успя да скрие изненадата си, задето генерал Уест бе предоставил поверителните доклади на минния инженер. Полковникът хвърли поглед към хълма от пясък, под който бе останала по-голямата част от бойните припаси.
— Ако е така, проявили са повече инициативност, отколкото очаквах. — Лицето му помръкна. — И повече дисциплина.
— Какво искате да кажете? — попита Дрейвън.
— Децата и оръжието са опасна комбинация. Сложи пистолет в ръката на дете и тя може да отхвръкне.
Двамата мъже от КОМ се спогледаха, сетне безмълвно последваха О’Нийл надолу по скалата. Други изстрели не последваха.
— Може да е било стрелба по мишена — задъхано предположи Престън, докато търсеше опора за краката си.
— По-скоро беше сигнал — възрази О’Нийл. Полковникът дишаше тъй леко и спокойно, сякаш се разхождаше по параден площад.
— Значи тези хора са сложили наблюдателен пост — при Старгейт. — Дрейвън сякаш обвиняваше местните жители във враждебност.
— Имат пълно право да знаят, ако някой се появи — изтъкна О’Нийл.
— Смятате ли, че това е хрумване на онзи професор, който се оженил за местно момиче и останал тук? Как му беше името… Джексън? — попита Дрейвън.
О’Нийл не можа да сдържи смеха си.
— Даниел? Мисля, че е прекалено зает с разчитането на йероглифи и семейния си живот, за да организира подобна цивилна отбрана.
— Тогава кои са тези хора, които ни шпионират? — настоя Дрейвън.
— Съществува съвсем лесен начин да разберем — отвърна О’Нийл. — Ще отидем там и ще ги попитаме.
Той достигна подножието на скалата и пое към най-високата дюна. Дрейвън и Престън го последваха. Пясъкът сякаш се впиваше в краката им, правеше стъпките им бавни и тромави. За разлика от тях двамата О’Нийл сякаш се плъзгаше без усилия, униформата му от Пустинна буря замаскираше движенията му, докато напредваше.
Дрейвън изруга, когато забърза да го настигне. В кариерата си в КОМ бе достигнал пост, заради който се полагаше да бъде откаран с реактивен самолет на проблемния обект, където да го чакат с бронирана лимузина и няколко телохранители. Преди седмица — дори вчера — той би се изсмял, ако някой му кажеше, че ще се влачи сред някакви пясъци с технически персонал, състоящ се от един човек и ще бъде охраняван от самонадеян морски пехотинец.
Ала ето че беше тук, подготвяйки се за преговорите на живота си. Изглежда от КОМ осъзнаваха много по-добре от военните възможностите, които се откриваха при изследването на един нов свят. Искаха да изпратят най-способния човек, с когото разполагаха.
И този човек бе Уолт Дрейвън.
Той избърса потта от челото си и вдигна поглед да види докъде бе стигнал проклетият пехотинец.
За негова изненада се оказа, че са в подножието на голямата дюна. О’Нийл се изкачваше диагонално по пясъчния склон.
В същия миг Дрейвън забеляза движение на върха.
— Полковник! — неволно извика той. — Горе!
О’Нийл вече бе чул шума над главата си. Ускори крачка и на лицето му грейна широка усмивка.
На върха в редица бяха застанали Скаара и дрипавата му банда пастирчета. Когато зърнаха О’Нийл, момчетата вдигнаха едновременно дясна ръка и отдадоха чест.
— Какво, по дяволите… — промърмори Дрейвън, втренчен в групата.
Когато О’Нийл най-сетне стигна до момчетата, те развалиха строя и заобиколиха своя герой. Скаара се увлече дотолкова, че прегърна и целуна смутения полковник.
— Нация, която не скрива чувствата си — сухо отбеляза Престън.
Младежите бърбореха един през друг, нетърпеливи да демонстрират бойните си умения, но симпатичното момче с къдрава коса и обеци бързо възстанови реда с няколко резки, макар и неразбираеми заповеди.
— Този трябва да се държи под око — тихо отбеляза Дрейвън. — Той е водачът.
Двамата земляни продължиха мъчителното изкачване и дузина ръце им помогнаха да превалят билото. О’Нийл представи момчетата.
— Това са Скаара и младежите, които ни помогнаха да унищожим Ра.