Момчетата командоси не разбраха какво казва О’Нийл, но чуха, че споменава Ра. Всички се изплюха при изричането на името, а на Скаара отново се наложи да възстановява реда.
Младежите не направиха силно впечатление на Дрейвън. Нямаха униформи, бяха загърнати в груби дрехи от ръчно тъкано платно. Въоръжението им бе смехотворно — няколко автомата, недостатъчни дори за половината от отряда. Единствената друга военна екипировка бе шлемът на Набе.
Но Скаара… Дрейвън трябваше да признае, че момчето има заложби. Хората го следваха. Притежаваше външността и способностите на водач.
Скаара можеше да се окаже опасен. От друга страна, както Дрейвън мигновено прецени, младежът можеше да бъде използван за дестабилизиране на настоящия режим — какъвто и да беше той.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
СМЪРТ И СЪГЛАШЕНИЯ
Добре, че стражите хороси пред входа за жилището на Себек бяха с маски. Ако Хатор бе зърнала израженията им, вероятно щеше да се почувства длъжна да ги избие всичките — а това не бе включено в плана й.
Предвид обстоятелствата, реакцията на пазачите бе съвсем естествена. Облеклото на Хатор се състоеше от десет процента плат и деветдесет процента въздух — прозрачна обвивка за знойните й прелести. Разбира се, слугите на Ра се избираха по физическа красота още от детска възраст. Някои, като Тот например, се бяха превърнали в грозни патета. Хатор, от друга страна, бе станала красив лебед, далеч надминавайки детската си хубост. Тялото й притежаваше греховно съвършенство, достойно за богиня на секса и любовта.
А Хатор бе твърде умна, за да добавя излишни украшения към естествената красота. Стъклени гривни и сандали с дебела подметка допълваха съблазнителния й тоалет.
Един от пазачите й препречи пътя, орловите му очи я изпиваха.
— Какво те води насам? — попита той.
Тя скромно сведе очи.
— Моят господар Тот ме изпрати.
Пазачът изсумтя, сетне се обърна към някого във вътрешността на жилището.
— Дошло е едно момиче. Явно носи предложение за мир от страна на Тот.
Отвътре се дочуха няколко груби тълкувания на фразата, сетне долетя заповед.
Пазачът избухна в гръмогласен смях.
— Да я претърся ли? Че по нея няма нищо скрито!
Хатор бе въведена в огромна мраморна зала, пълна с войници от фракцията на Себек, които очевидно се забавляваха. В помещението се долавяше лютивата миризма на бира и пот. Мъжете крещяха с цяло гърло, хвалеха се, спореха, залагаха на фона на непрестанното трополене от играта на ашици върху излъскания каменен под.
Щом тълпата зърна Хатор, врявата постепенно утихна, докато накрая настъпи мъртва тишина. Мъжете поглъщаха с очи новодошлата. Един от приближените на Себек прошепна нещо в ухото му.
Широкото тяло на бога-крокодил се люшна напред, пълното му лице бе зачервено от бирата.
— Значи Тот те изпраща, така ли?
Хатор кимна.
— А носиш ли някакво съобщение от него?
Хатор сви рамене, съзнавайки, че жестът ще има силен ефект върху присъстващите.
— Само това, че ме изпраща като знак за високото му уважение.
— Е, той явно умее да подбира хубави… подаръци. А проявява мъдрост и в избора на получателя — с дрезгав смях се обърна Себек към поддръжниците си. — Едва ли разполага с толкова красиви жени, че да изпрати по една на всички претенденти, нали?
Войниците повишиха гласове, изразявайки пиянското си одобрение.
— Така че ще ме извините, докато се наслаждавам на предложението на Тот… сам.
Себек й даде знак да го последва и прекоси стаята. Хатор се подчини, все още смирено свела поглед. Дисциплината на войните й направи силно впечатление. Макар да подсвиркваха и подвикваха, никой не посегна към жената, предопределена за техния лидер.
Хатор излезе от голямата зала и последва Себек е малко уединено помещение. Вицекралят се отпусна на мекия диван и плъзна поглед по жената.
— Остани там — махна й той да спре. — И се обърни. Обичам да оглеждам това, което получавам.
Хатор се завъртя с бавно изкусително движение, разкривайки прелестите под ефирния плат около бедрата й. Когато й махна да приближи, Себек вече дишаше учестено. Хатор усещаше топлината на тялото му, когато спря само на сантиметри от седналия мъж.
Себек протегна ръка с нетърпението на двегодишно дете, което посяга да разопакова подарък. Сграбчи ефирната материя и дръпна рязко. Когато тъканта се скъса и се свлече в краката на жената, Себек плъзна ръка по бедрото й, обхвана хълбока и я придърпа към себе си. Горещият му дъх опари корема й, когато я притисна към тялото си.
В мига, в който Себек я привлече, Хатор рязко замахна с ръце. Дясната се спусна към пръстите, обвити около хълбока й, а лявата се стрелна нагоре към лицето на Себек. Острите като бръснач стъклени гривни изпълниха предназначението си. Наранената ръка на вицекраля охлаби хватката си и Хатор се освободи. Лявата буза на Себек бе разрязана от челюстта почти до окото.