Мъжът дълго остана неподвижен, втренчен в кръвта. Сетне лицето му се изкриви от гняв.
— Кучка! — изръмжа той и понечи да се изправи.
Хатор го ритна в корема и му изкара въздуха.
Много отдавна, когато бе решила да застане в редиците на войните, Хатор бе намерила най-добрите треньори. И им бе платила добре, в злато или с монетите на любовта. Опитните експерти й бяха обяснили, че никога няма да достигне силата на ръцете и раменете на мъжете войни. Краката й обаче бяха по-силни от ръцете на всеки мъж — освен това имаха по-голям обсег на действие. А изящните сандали, които носеше, бяха с вградена в подметката метална плоча.
Коя е тази дяволска жена, сякаш питаше с поглед Себек, докато хриптеше, опитвайки да си поеме въздух. Хатор знаеше, че коремните мускули на мъжа са доста зле натъртени и няма да му е лесно да възстанови нормалното си дишане. Съвсем ясно долавяше дилемата му. Само да извикаше и стаята щеше да се напълни с войници. Но какъв авторитет щеше да има пред фракцията си, ако се нуждаеше от защита срещу една гола жена?
Хатор нанесе силен удар с левия си крак. Когато Себек се опита да хване глезена й, тя се извъртя, описа дъга във въздуха и го ритна отдясно. Тежката подметка попадна в слепоочието на мъжа и го повали почти в безсъзнание на пода.
Той остана за момент неподвижен, сетне опита да се повдигне на ръце и колене. Ритник в левия му лакът едва не счупи ставата и го претърколи настрани. Хатор продължи да го рита в бъбреците, в ребрата, преобръщайки го по гръб, за да разкрие уязвимите му слабини.
Богът-крокодил опита да се превие и да предпази наранения си корем, ала металната подметка на Хатор размаза тестисите му. Той изстена от болка, дъхът му секна отново.
Себек опита да се преобърне по корем, ала Хатор го ритна отново и го просна по гръб. Мъжът вече искаше да извика за помощ, но нямаше достатъчно въздух в дробовете си.
Хатор не облекчи положението му. С хладна усмивка насочи десния си крак към шията на Себек. Напълно безпомощен, мъжът направи усилие да сведе глава, за да прикрие с брадичката нежната тъкан на врата.
Нов ритник от жената войн отхвърли главата на Себек назад и разкъса още повече раната на бузата му.
По шията на бога-крокодил шурна кръв, когато Хатор отново замахна с крак. От устните на мъжа се отрони прегракнал шепот:
— Кой…
Само това успя да изрече.
Хатор изкриви устни. Въпросът вероятно беше: „Кой те изпрати?“ Себек сигурно подозираше някой от съперниците си, уверен, че Тот не притежава нито кураж, нито пък възможности да му изпрати наемник — още по-малко пък добре обучена жена убиец.
Но ако някой от приближените на Себек отидеше да поговори с Тот, както се надяваше Хатор, щеше да получи категорично потвърждение за изпращането на „подаръка“.
Защото Тот вече не беше независим агент. Той действаше като поддръжник — всъщност изпълняваше заповедите на богинята, която щеше да спаси и възстанови империята на Ра.
Така че Хатор подразбра недоизказания въпрос като: „Кой се крие в твоя облик?“
Реши, че ще бъде честно да му позволи да узнае. Отдръпна се за момент и измъкна голям пакет изпод дивана. Войниците скоро щяха да разберат, че обслужващият персонал беше част от администрацията и следователно безрезервно предан на Тот.
Хатор извади една от огърлиците, която се превръщаше в глава на боговете. Щом отново притисна с крак шията на Себек, тя сложи наниза около врата си и задейства металната маска. Проблясващият, примесен със злато, материал оформи котешка глава — древния символ на Хатор.
Очите на Себек изскочиха от орбитите, когато се втренчи в нея и я позна.
Маската беше последното нещо, което мъжът видя. Хатор натисна с крак и смаза трахеята му.
Докато Себек се гърчеше в предсмъртни мъки, Хатор се върна при пакета, който бе наредила да бъде предварително оставен тук. Извади пола на войн и я облече. Почака, докато богът-крокодил умре напълно и едва тогава се залови за работа. Никога не се бе съмнявала в способността си да убие Себек. Това бе най-лесната част от задачата. Сега се изправяше пред истинското предизвикателство — да се върне обратно в залата, където въоръжените мъже си почиваха и да ги обедини, превръщайки ги в свои предани слуги.
Чуваше шумното си дишане в шлема, когато натисна плочката за сваляне на маската. Искаше войните да видят лицето и — да я разпознаят като жената, която Себек бе отвел, за да си достави удоволствие и която се връщаше като боец, убил богакрокодил.