Оставаше един-единствен завършващ щрих. Тя бръкна в пакета и извади нож. Острието бе от чудодейна сплав, изтънено до молекула. В сравнение с него бръсначът би изглеждал съвсем безобиден.
Хатор вдигна острието. Ако не успееше да сплаши тълпата отвън, щеше да се нуждае от оръжие, за да посече нападателите си, а може би и себе си, ако зверовете се опитат да я изнасилят.
Но в момента се налагаше да използва ножа за по-практични нужди. Пъхна длан под брадичката на трупа и отметна главата му назад. Сетне се зае да пререже хрущялите и плътта на шията. Без да обръща внимание на съсирената кръв, тя работеше съсредоточено като домакиня, която приготвя пиле за вечеря. Единственият проблем бяха шийните прешлени. Забивайки върха на ножа в гръбначния стълб, тя завъртя острието, докато прешлените се отделиха. Сетне трябваше само да пререже кожата, която все още крепеше главата на Себек към тялото.
Хатор избърса ножа в полата на трупа, сетне вдигна главата и огледа резултата от работата си. Разрезът беше леко назъбен и от него все още капеше кръв. За щастие, като повечето войни, Себек имаше дълга коса.
Понесла в едната ръка ножа, а в другата — главата на Себек, Хатор ритна вратата и пое по късия коридор към голямата зала. Пируващите войници притихнаха, осъзнали какво държи жената. Хатор захвърли кървавия си товар сред тях.
— Аз, и то съвсем сама, го убих — високо произнесе тя, следвайки древната церемония на политическото убийство, като по този начин отправяше предизвикателство към всички в залата. — Себек не е единствен и аз доказах достойнствата си по най-суровия начин.
Без да изпуска ножа, тя вдигна свободната си ръка към превключвателя на огърлицата си.
— Но аз няма да заема мястото на Себек — продължи тя, отклонявайки се от древния обичай. — Тъй като моите достойнства и моят пост са по-високи от тези на Себек. Аз съм легенда. Аз съм Хатор.
Тя задейства трансформацията на биоморфния метал и котешката глава покри лицето й. Зелените очи на бляскавата маска внимателно се взираха в бойците, докато Хатор търсеше признак на враждебност от тяхна страна.
Поддръжниците на Себек седяха неподвижни и безмълвни. Техният лидер се бе оттеглил да се наслади на прелестите на красива прислужница. Ала тя се бе превърнала в жена-войн и бе донесла главата на Себек. Претендираше за име, превърнало се в легенда дори в тяхната сурова общност. Страховитото потвърждение на нейните претенции бе захвърлено презрително в краката им.
По израженията на войните Хатор можеше да прочете мислите им. Себек беше ненадминат майстор в боравенето с оръжия и военната тактика. Именно затова тези бойци бяха решили да го последват. Но силата и уменията на Себек очевидно бяха надминати от тази натрапница.
Войн с прошарена коса стигна до очевидното заключение. Той бавно се отпусна на колене и засвидетелства почитта си на Хатор. Последваха го и други, докато накрая цялата зала демонстрира покорството и предаността си.
Под котешката маска устните на Хатор се разтегнаха в усмивка и жената захвърли ножа. Легендите са полезно нещо, помисли си тя. Оръжие, по-силно и от най-острия меч.
Хатор излезе от банята, наметнала само една кърпа. Като член на общество, свикнало да цени красотата и да се облича оскъдно, тя не се притесняваше. Но забеляза, че Тот извърна глава от разголеното и тяло. След случилото се със Себек почти всичките й нови поддръжници бяха изключително предпазливи.
Хатор се чувстваше прекрасно. Мускулите й отново бяха добили обичайната си гъвкавост. Пък и тази сутрин бе приключила с много тежка задача.
Разбира се, Хатор не бе заела мястото на Себек. Но бе обявила, че няма да позволи традиционните убийства, за да бъде излъчен новия Себек. Фракцията й не можеше да си позволи да изгуби добри войни.
Наместо това Хатор бе поканила всички, които проявяват интерес към поста на бога-крокодил, да се срещнат с нея в индивидуален двубой. Резултатите от съвсем практичния подход към проблема се бяха оказали доста полезни. Твърде малко кандидати бяха дошли да се бият за мястото на Себек. И победата й над тях — без да причинява смъртта им бе увеличила значително авторитета й сред войните. Освен това, когато разказите за индивидуалните двубои се разчуеха — клюките се разпространяваха бързо сред мъжете — другите фракции също щяха да научат за бойните й умения.
Укрепила позициите си в своята фракция и възродила легендата за себе си, Хатор се подготвяше да привлече нова група, която да й помогне да завладее върховната власт в империята на Ра.