Тот й бе поднесъл административния апарат в империята на Ра. Макар войните да се подиграваха на хората на Тот и да ги наричаха броячи на бобени зърна, самите те нямаха опит в широкомащабни операции. Хатор знаеше цената на добрата организация на тила от времето, когато се бе сражавала на Омбос.
Но съществуваше още един невоенен компонент в управлението на Ра — майсторите на технологиите, водени от Пта, инженерът на боговете. Това бяха хората, които настройваха двигателите на космическите кораби, конструираха удаджетите, оформяха подобните на кварц кристали в чудодейните изобретения на Ра — включително и взривните копия, които стражите с удоволствие използваха.
За да установи контрол над техниците на империята, Хатор възнамеряваше да се срещне с Пта. Инженерът обикаляше империята, конструираше и поправяше нужните съоръжения. Шпионите-писари бяха докладвали, че е пристигнал на планетата Туат и ще посети двореца на луна Туат.
Докато Тот стоеше с извърната глава, Хатор се облече като войн.
— Готова съм — заяви най-сетне. — Хората ти успяха ли да го открият?
Тот кимна.
— Той е в секцията за поддръжка на една от по-старите пирамиди.
— Води!
Двамата поеха с малък отряд хороси. Тот поведе по заобиколен маршрут, за да избегне крепостите на другите фракции и в същото време да не издаде коя е крайната им цел.
Спартанският декор доказваше, че Ра никога не бе слизал на нивото, където бяха разположени съоръженията за поддръжка на пирамидата-дворец. Вместо лъскав мрамор, широки пространства и колони, групата на Хатор преминаваше през тъмни тесни коридори, облицовани с груб камък. Въздухът бе по-топъл, с лек мирис на озон, сякаш вдишваха леко йонизирано вещество, отделено от използваната в работата енергия.
Хатор познаваше добре тази атмосфера. Много отдавна първият триумф в кариерата й бе женитбата с Пта. Този ход я бе издигнал в обществото и я бе извел пред очите на Ра. Двамата царуваха заедно и Пта трябваше да мълчи. Той отминаваше божествената изневяра с хладно мълчание, не коментираше дори бляскавата военна кариера на Хатор, изградена изцяло благодарение на уменията и компетентността й. Когато бе заминала за Омбос, Ра присъстваше…, но не и Пта.
Следвайки стражите по мрачния коридор, Хатор се отърси от мислите си. Древна история, рече си. Първият Пта трябва да бе умрял преди хиляди години, а също Тот, Себек и всички останали… с изключение на Ра. И разбира се, на нея самата, люшкала се някъде между живота и смъртта.
Хатор зърна светлина в края на тунела, не мъждива и луминесцентна, каквато обичаше Ра, а остър актинов блясък.
— Работилницата му — прошепна Тот.
Влязоха в помещение, където техниците трескаво се суетяха около някакви мистериозни механизми, а маскиран мъж работеше с оксижен. Маската бе изработена от опушено стъкло, за разлика от животинските глави, които увенчаваха повечето богове. Първият Пта бе пренебрегнал обичайната практика и бе влязъл в историята, изобразен с брада.
Този Пта очевидно се бе сблъскал с невиждан по своите мащаби катаклизъм. Ръката, с която държеше оксижена, беше механична, изградена от проблясващ в златисто кристал. Всъщност повече от половината от тялото на Пта изглеждаше изкуствено, сглобките между механизмите и плътта бяха скрити под превръзки, подобни на намотан около мумия плат. На малкото места, където се показваше, плътта изглеждаше смъртнобледа и излъчваше луминесцентна светлина като плесен върху растящо в блато дърво.
Щом забеляза гостите си, Пта изключи оксижена и защитната маска се превърна в декоративна огърлица.
— Значи слуховете са верни — дочу се дрезгавият му глас с метална нотка. — Пътуването ми дотук не е било напразно. Добре дошла, скъпа.
За миг Хатор застина, пребледняла почти колкото мъжа срещу нея. Някога лицето на Пта бе доста привлекателно, ала сега беше развалина. Половината от кожата, включително едното око, бяха изградени от биоморфния кварцоподобен материал на Ра. Плътта беше смъртно бледа със зеленикав оттенък.
Ала най-шокиращо бе това, че Хатор всъщност разпозна изкривеното изражение. Мъжът, които стоеше пред нея, беше Първият Пта — някогашният й съпруг.
Лицето й се изопна от недоумение. Сетне тя насочи гнева си към Тот.
— Не е можел да те предупреди, скъпа — изпревари я Пта. — Информацията е толкова добра, колкото и системата, която я съхранява. А през годините някои факти… бяха премахнати от летописите. Усмивка разтегли човешката половина на лицето му. — Моят произход например се знаеше единствено от Ра. Отношенията помежду ни бяха заличени, докато връзката ти с Върховния се превърна в мит.