— Как… — започна Хатор и посочи външността му на киборг. — Какво…
— Злополука, докато отстранявах дефект в системата за управление на един от бойните кораби, които ти бе поискала от Ра. — Пта се стремеше да говори любезно, ала Хатор долови хладните метални нотки в дрезгавия му шепот. Ти вече бе заела допълнителния саркофаг на Ра, а той не искаше да се лиши от другия за времето, което бе нужно, за да бъда напълно възстановен. Ами ако най-неочаквано му потрябваше? Затова прибягнах към… по-механичен начин на лечение. За беда, това означаваше, че никога вече няма да мога да използвам саркофага.
Пта плъзна механичната си ръка по изкуствената част на лицето си.
— Но успях да оцелея и с тези средства. Каква ирония, че аз, който избягвах да използвам маска, сега я нося постоянно.
Ала Хатор искаше да знае какво се крие под маската на Пта. Очевидно бе, че я вини за обезобразяването си. Но тя можеше да пренебрегне личната вражда в името на политическия съюз.
— Ти би трябвало да знаеш намеренията ми по-добре от всеки друг — рече Хатор. — Ще ме подкрепиш ли?
Пта разпери ръце, едната — матово проблясващ метал, другата — сбръчкана съсухрена плът.
— Осведомих се за съперниците ти — откровено рече той. — Ако не бъдат обуздани, те ще унищожат всичко. Да, скъпа Хатор, подкрепям те.
Ала неизречената дума „засега“ увисна във въздуха помежду им.
ПЕТА ГЛАВА
СДЕЛКИ
Джек О’Нийл бе силно впечатлен от младите войници на Скаара, които придружиха пришълците до Нагада. Скаара имаше водач, ариергард и прикриващи фланговете, докато вървяха през дюните. Това бе идеалният строй за разузнавателния отряд на морските пехотинци — доказателство за изключителната наблюдателност на Скаара. Очевидно бе копирал начина, по който О’Ниил бе организирал хората си при посещението на Абидос.
Полковникът се вгледа във високата фигура на Уолтър Дрейвън. Може би великият посредник на КОМ бе сгрешил, приравнявайки примитивизма с глупостта.
Щом се увери, че ще бъдат видени от стените на града, Скаара издаде заповед. Набе вдигна пушката си и този път внимателно даде само един изстрел. Щом забелязаха чужденците, хората на наблюдателните кули надуха тръбите, които приличаха на гигантски мутирали овчи рогове. Пронизителният звук, наподобяващ мучене, накара жителите да излязат на улиците.
О’Нийл си спомни първото си посещение в този град, почти инстинктивната вежливост и гостоприемство на хората. Тогава те бяха донякъде изплашени от чужденците, защото смятаха, че идват от името на Ра. Този път големите тежки врати се отвориха, за да пропуснат обзетата от радост тълпа.
О’Нийл почувства почти физическа болка при мисълта, че това посрещане всъщност е за него. Нагаданците приветстваха като герой мъжа, унищожил Ра и извоювал свободата им.
Горчивина изпълни полковника, когато отмести поглед от радостното множество към земните си спътници. Хората ще приемат тези змии в сърцата си само защото са с мен. Тъкмо затова съм тук, а не да бъда водач.
Сред тълпата се появи познато лице. Шаури махна с ръка на Скаара, сетне зашепна на ухото на брат си. Скаара поведе гостите към централния площад. Касуф и градските старейшини стояха пред една от кирпичените постройки. Щом пришълците приближиха, Даниел се измъкна от тълпата и се присъедини към старейшините.
— Очаквахме посещение. Така че аз ще превеждам.
— Искате да кажете, че не сте научили тези хора да говорят английски? — изумено се втренчи в него Дрейвън.
— Бяхме заети с това да възвърнем самосъзнанието им, откраднато от Ра — отвърна Даниел. — Жителите на Абидос тънат в невежество вече поколения наред.
Усмивката на Дрейвън подсказваше, че новината му допада.
— Но през изминалите няколко месеца все повече хора се учат да пишат… на своя език.
— Трябваше да се досетите, че рано или късно, връзката със Земята ще бъде възстановена. Дошли сме, за да се осведомим за износа на това уникално минерално богатство. — Дрейвън обхвана с жест порутените кирпичени къщи около площада. — Нека бъдем откровени, тази планета може да се възползва от модерните придобивки на американската столица.
— Това не е Дисниленд — ядосано натърти Даниел. — Тези хора имат хилядолетна култура. Едва ли примират за бляскави тоалетни и ресторанти за бърза закуска.
— А какво ще кажете за модерни строителни материали и медикаменти? — любезно попита Дрейвън и кимна към старейшините. — И не трябва ли решенията да вземат местните лидери, щом се отнасят за народа им?