О’Нийл поклати глава. Възправянето на необщителния учен срещу финансовата акула бе най-неравностойният двубой, който бе виждал — все едно Бамби срещу Годзила. След започване на преговорите старейшините се пазаряха по-добре от Даниел. А може би бяха предварително подготвени.
Даниел неохотно предложи да започне курс по английски.
— Смятам, че не трябва да ви отвличаме от вашите изследвания — рече Дрейвън. — Моята компания ще поеме тази работа.
И ще определя кой може да работи с КОМ и кой не, рече си наум О’Нийл.
— Може би първото нещо е да определим заплата за онези, които работят в мините — предложи Дрейвън.
— Даниел спомена за това — обади се Касуф и спечели гневен поглед от преводача. — Бихме желали да ни обясните как работи тази система.
— Не плащате ли на миньорите си? — попита Дрейвън.
Щом Касуф се впусна в дълго подробно обяснение, Даниел погледна Дрейвън.
— Дума по дума ли искате да превеждам, или накратко? Ще трябва да започна от основаването на мините преди осем хиляди години.
— Придържайте се към основните моменти — рече Дрейвън, умело прикривайки изненадата си.
— При управлението на Ра работата в мините е била задължение на гражданите — започна Даниел. — Всички са се трудели там. В замяна старейшините са осигурявали храна, вода и заслон от слънцата. Когато отидете в мините, ще видите, че най-голямата конструкция е шатрата за отдих, ако се изключат деветте милиона стъпала нагоре и надолу. А ще се убедите колко е необходима, след като слезете в праха и жегата на самата мина.
— Моля, кажете на Касуф, че моята компания с радост ще поеме разходите по тази шатра за отдих — рече Дрейвън. — Всъщност възнамерявах да предложа изграждането на подобни места за отдих. — Той хвърли поглед към старейшините. — Значи казвате, че нямат представа как се заплаща трудът?
— Получавали са възнаграждение, разбира се, но що се отнася до мината, работили са безплатно, тъй като Ра не е плащал. Той просто е изисквал рудата и ако не са я доставяли навреме и в желаното количество, са били убивани.
— Доста интересен тип е бил този Ра — подхвърли Дрейвън.
Даниел кимна.
— Убеден съм, че неговият стил на ръководство много щеше да ви допадне.
Посредникът на КОМ сви устни.
— Да се върнем на заплатите. От това, което чувам, местните парични средства вероятно няма да бъдат достатъчни, за да платим на всички работници, от които ще имаме нужда.
Даниел преведе и след като се посъветва с колегите си, Касуф се съгласи.
— Може би ще успеем да се споразумеем за някаква временна монетна система — предложи Дрейвън.
Лицето на О’Нийл се изопна. Разбира се. КОМ можеше да осигури акции на компанията с огромна печалба. И дори да манипулира със стойността на тези акции.
Даниел и старейшините обсъждаха известно време този въпрос.
— Обяснявам за акциите — с мрачна усмивка се обърна Даниел към Дрейвън.
Накрая Дрейвън бе принуден да се съгласи да плаща с американски пари. Но това споразумение създаде нови проблеми. Старейшините — както и всички жители на Абидос — никога не бяха виждали книжни пари. Когато Дрейвън извади няколко банкноти, Касуф и останалите мрачно ги повъртяха в ръце.
— Казват, че искат монети — преведе Даниел.
— Няма проблеми — рече Дрейвън. — Можем да предложим по една такава монета за час работа. — Той извади четвърт долар.
Даниел изумено се втренчи в мъжа.
— Сигурно се шегувате! — сопна се Даниел. — Искате тези хора да вършат тази непосилна работа за два долара на ден?
— Да не искате да наводните икономиката на този град с американски долари? — гневно рече Дрейвън. — Виждал съм какво става с местната индустрия, когато хората започнат да купуват чуждестранни стоки. — Той примирително махна с ръка. — Това е само символично заплащане. Смятам, че ще бъде честно да предложим на тукашната управа процент от стойността на рудата на световния пазар — имам предвид нашия световен пазар. Възнаграждение на собственика на мината за правата върху полезните изкопаеми, изчислено в проценти от стойността на рудата.
Възнаграждение, определено от КОМ, помисли си Джек О’Нийл. Каква ли ще бъде сумата?
Дълго време обсъждаха този въпрос, ала постигнаха споразумение по основната схема на заплащане. Възнаграждението, което управата щеше да получава като собственик на мината, щеше да даде възможност на старейшините да създадат модерни удобства. Да изградят болница, да осигурят града с чиста вода, да построят канализация. Управниците на Нагада се бореха за своя народ, ала нямаха представа какво може да им предложи КОМ.
Даниел постигна победа, когато измъкна от джоба си монета от един долар от времето на Созън Браунел Антъни.