— Нося тази монета като талисман. Може да донесе щастие и на тези хора. С такава монета трябва да заплащате труда им.
Така Даниел поне учетвори заплатата на миньорите.
Първият етап на преговорите завърши с размяна на любезности. Даниел искаше споразумението да бъде в писмен вид, ала Дрейвън лесно избегна тази клопка.
— Сигурен съм, старейшините ще се съгласят, че не е необходим писмен документ — рече той. — Честната дума задължава много повече.
Даниел хранеше съмнения по този въпрос и заспори разпалено с Касуф и старейшините. Ала неграмотните управници на Нагада през целия си живот бяха сключвали устни сделки. Дрейвън спечели и Джексън бе твърде раздразнен, за да се забавлява на празника, устроен в чест на гостите. О’Нийл остави двамата мъже от КОМ да се насладят на гущероподобното животно с вкус на пиле и приближи към Даниел.
— Внимавай с тези хора — тихо го предупреди той. — Компанията им е свързана с ЦРУ… и те са свикнали да диктуват условията в Третия свят.
— Е, това е Четвъртият свят — отвърна Даниел. — Защо изобщо си тръгнал с тези типове?
О’Нийл избегна погледа на Даниел.
— Заповед — бе лаконичният му отговор.
На следващата сутрин бе ред на Мартин Престън да заеме централното място на сцената.
— Бих искал да разгледам мините — рече инженерът от КОМ. — Трудно е от древната египетска измервателна система да бъде пресметнат очакваният тонаж. Как ще направим приблизителни изчисления в пари?
— Добивите са малко занижени от количествата, които се предоставяха на Ра — призна Даниел. — Но както вече ви казах, Ра убиваше хората, ако не получеше достатъчно руда.
Специалистите от КОМ поеха с малък ескорт, включващ О’Нийл, Даниел, Касуф, още няколко старейшини и Скаара.
— Доколкото разбирам, мината представлява дълбок ров — рече Престън, докато вървяха през пустинята под вече жарките слънца.
— Да, може да се каже — отвърна Даниел. — Изнасят рудата от дълбок изкоп в земята. — Пред тях изникна голяма шатра от грубо платно, издигната на колове, високи колкото телефонни стълбове. Това е Шатрата за отдих — продължи ученият. — Работниците се нуждаят от сянка и вода под тези силни слънца.
Мината се намираше зад шатрата. Застанали в редица мъже и жени чакаха да се спуснат по едната стълба, докато други излизаха от дълбока пясъчна клисура. Всички в изкачващата се редица носеха торби, пълни с кварцова руда. Хората, които чакаха да се спуснат, бяха с празни торби.
Касуф заговори и Даниел преведе:
— В момента работят с минимален персонал. Повечето от миньорите са преместени в земеделието и напоителната система. — Даниел се усмихна мрачно. — Това е още едно от нещата, които не им бе позволено да вършат, докато робуваха на Ра.
Престън застана на ръба на клисурата и зяпна от удивление, докато наблюдаваше работата на миньорите. Стените на клисурата се спускаха стотици метри надолу, на равни разстояния бяха оформени изпъкнали ръбове. Единственият достъп между нивата се осъществяваше посредством здрави, но груби двойки стълби, построени успоредно — за изкачване и слизане. Подпорите представляваха дървени трупи с обелена кора, а самите стъпала бяха по-тънки клонки.
Носачите се движеха подобно на мравки нагоре и надолу по стълбите, събирайки буци руда. На издадените ръбове, а често и на самите стълби работниците размахваха кирки или мотики и откъртваха рудата от скалата.
— Господи — прошепна Престън, загледан надолу. — Казваха ми, че всичко е съвсем грубо…, но това тук е направо примитивно.
Разбира се, помисли си О’Нийл, той е свикнал с мините от Третия свят, където се работи по остаряла европейска технология от деветнайсети век. Това тук прилича по-скоро на нивото на техниката през шейсетото столетие преди новата ера.
Минният инженер се намръщи, все още взирайки се в клисурата.
— Нещо не е наред ли? — попита О’Нийл.
— Не е естествено — рече Престън.
— Не е, разбира се — отвърна полковникът. — Копаят тук вече осем хиляди години.
— Не и в тази клисура. — Престън застана на самия ръб и О’Нийл мислено се помоли мъжът да има добро чувство за равновесие.
— Отначало е било само цепнатина, която местните жители просто са разширили.
Но Престън поклати глава.
— На първо място няма естествена причина за съществуването на каньон тук — няма вода, а ерозия, причинена от вятъра не би могла да създаде подобно нещо. — Той погледна Дрейвън и О’Нийл. Вижте, зная доста за геологията минен инженер съм, за Бога. — Престън отново извърна очи към бездната. — Сякаш Божията ръка е издълбала пропаст в скалата точно където е щяла да бъде рудата. И оттогава тези хора копаят и я разширяват.