— Не Бог, а извънземен, притежаващ могъществото на бог — поправи го О’Нийл. Ако Ра притежаваше оръжия, с които да издълбае земната кора, може би са имали късмет, че не е очаквал неприятности на Абидос. Космическият кораб на Ра във формата на пирамида се бе видял на земляните огромен и внушителен. Ами ако е бил обикновен пътнически кораб?
В такъв случай как ли биха изглеждали бойните космически кораби?
— Какво искаш да кажеш? Как така вече нямаме на разположение бойни кораби?
Меденият месец на Хатор и Пта очевидно бе приключил. Тя се бе навела над работната му маса, подпряла юмруци на грубия каменен плот.
Създаването на космическа флота бе нейно постижение, резултат от влиянието й над Ра. Той предпочиташе да изпраща войски през Звездните порти и неохотно предоставяше космически кораби дори на най-доверените си подчинени. При нахлуването през Звездните порти се отрязваше единственият път за бягство на бунтовниците. Дори Хатор бе обмисляла възможността в случай на поражение да избяга с флотилията си и да се установи като пълновластен господар в някое друго кътче на вселената.
Ра не обичаше споровете, но Хатор не отстъпи. Бунтовниците на Омбос разполагаха с доста напреднали технологии — и без съмнение щяха да превърнат в мишена Старгейт. Нападението от космоса щеше да спести жертви — и се бе оказало успешно.
Осведомявайки се за събитията след затварянето й в саркофага, Хатор с изненада научи, че космическата флота не е била използвана за потушаване на бунта на Земята. Сега вече знаеше причината.
— Къде са корабите? — отново попита тя.
— Ще ти покажа. — Пта се обърна към стената и натисна няколко бутона. Появи се холографско изображение, което леко трепна, сетне се стабилизира. Тот нервно подскочи, разпознал обстановката. Беше галерията с кристален купол, където се бяха провели множество тайни срещи.
Пта натисна още няколко бутона и гледната точка се промени. Сега сякаш гледаха през купола към лунната повърхност отвън.
Хатор се намръщи.
— Какво е станало с космодрума? — попита тя. Виждаше се една-единствена станция — груба пирамида със средни размери. Там, където навремето бяха другите, сега имаше два пирамидални купола, очевидно на постоянни съоръжения.
— Разгледай по-отблизо пристройките на двореца — посъветва я Пта.
Хатор се вгледа по-внимателно в изображението и разпозна в постройките два от старите си бойни кораби, поставени върху нови основи.
— След като те остави да почиваш, Ра набързо приспособи корабите в ескорт на летящия дворец обясни Пта. — Намери практическо приложение за тях единствено на Абидос. Използва главните оръдия, за да осигури достъп до залежи на кристалите. Пта стрелна с поглед някогашната си съпруга. — Но твоите играчки, както и амбициите ти, притесняваха Ра. Докато ти спеше, той най-сетне извади от употреба корабите.
Хатор кимна, проумяла замисъла на върховния бог. Унищожавайки корабите, той лишаваше недоволните от всякаква възможност за бягство.
— Колко време ще отнеме, за да бъдат пригодени отново за полети в космоса?
— Единият е напълно оборудван — отвърна Пта. В другия е останал поне командният пулт. — Той погледна към техниците в работилницата. — Използваме го като тренировъчен център, обучаваме екипажи като подкрепления за пътническия кораб на Ра.
— Колко време ще бъде необходимо? — настоя Хатор.
— Вероятно ще успеем да възстановим двигателите. Ще трябва да се ремонтира и корпуса. Има доста прорези във вътрешния корпус, проходи, свързващи каменната пирамида с помещенията в кораба. Това означава сериозна работа по закърпването на обшивката. Ще трябва също така да се монтират обратно защитните оръдия, да се свържат компютрите за контрол на стрелбата, да се възстановят животоподдържащите системи… няма да е като да построиш нов кораб, но все пак ремонтът ще отнеме доста време. — За момент настъпи мълчание, сетне Пта отстъпи под натиска на втренчените в него тъмни очи. — В най-добрият случай около година — рече той накрая.
— Три месеца — безизразно нареди Хатор. — Толкова време ще ми е нужно, за да утвърдя позициите си тук. Искрено се надявам, че този срок ще ти бъде достатъчен, за да се справиш с работата си. От това зависи безсмъртието ти. — Тя му отправи усмивка, изкуствена като по-голямата част от тялото му. — Колко жалко би било, след като си оцелял толкова дълго време, да те загубя за нещо тъй незначително, съпруже.