— Готова храна. — Плешивият офицер, отговарящ за продоволствията, се втренчи в количеството, което искаше О’Нийл. — Това са запаси за шест месеца, ако съдя по броя на хората, които взимате със себе си.
— Може да се окаже, че ще ни е необходимо подкрепление — отвърна О’Нийл.
— Мислех, че очаквате да получите продоволствия от местните жители.
— Така е — рече полковникът. — Но не желая да ги ощетявам прекалено. Пък и ми се ще да имам резерв.
— Значи ще натоварите нещата тук и ще ги прекарате през това нещичко Старгейт — рече мъжът.
О’Нийл скри усмивката си. Така би могъл да говори само човек, който никога не е минавал през Старгейт. Зачуди се какво ли ще е мнението на офицера за „това нещичко Старгейт“, след като го разпадне на атоми и го запрати на милион светлинни години през тунел, който не се подчинява на законите на триизмерната геометрия.
— А сега мунициите — продължи плешивият офицер и присви очи. — Да не възнамерявате да провеждате учения в реална обстановка?
— Нямам представа по кого или по какво ще се наложи да стреляме — отвърна О’Нийл. — Но каквото и да се случи, не ми се иска оръжието да се окаже недостатъчно. Освен това може да вземем подкрепление, за което ще ми трябват патрони, както и храна.
— Пиле във всяка бака и ракетен снаряд „Стингър“ за всеки войник. — Той почука с химикалката по списъка. — Искате повече снаряди, отколкото изпратихме в Афганистан за цялата война. А там на… как му беше името… Абидос са толкова изостанали, че сигурно смятат лъка и стрелите за високотехнологично постижение. Защо смятате, че ще са ви необходими толкова много ракетни снаряди?
О’Нийл се овладя с усилие.
— Необходими са ми, защото генерал Уест не разреши построяването на няколко обекта със зенитно управляеми ракети земя-въздух.
Офицерът изумено се втренчи в О’Нийл.
— Искали сте да разположите обекти със зенитно управляеми ракети на онази планета? Защо? Да не мислите, че руснаците са продали на онези… Този път той срещна неодобрителния поглед на полковника. — Явно местните са получили няколко бойни самолета, от които ще трябва да се защитаваме. — Лицето му грейна, сякаш от внезапно прозрение. — О, може би сте загрижен да не долетят хората, построили Старгейт. — Той опита да се пошегува. — Сигурен ли сте, че снарядите „Стингър“ ще свършат работа срещу летящите чинии?
О’Нийл не се засмя на дебелашкия хумор.
— Пет пари не давам за летящите чинии. — Лицето му се изопна, когато си спомни безмоторните самолети, с които трябваше да се справи заместникът му Ковалски. А също и космическия кораб-дворец на Ра. — Безпокоят ме огромните летящи пирамиди.
СЕДМА ГЛАВА
РАЗУЧАВАМЕ НА ХИТРИНИ
При Старгейт от страната на Абидос енергийният слой на пръстеновидното кварцово съоръжение внезапно бликна навън, сетне се оформи вихрушка, насочена обратно. Енергийният поток постепенно се стабилизира във формата на искряща леща като бляскав течен скъпоценен камък в златно гнездо. Миг по-късно илюзорното бижу изчезна, блещукащата повърхност се набразди и изхвърли човешка фигура.
Първата крачка, която Юджийн Локуд направи на чуждата планета, приличаше повече на унизително пльосване по корем. От инструктажа знаеше, че залата, в която се намира, е част от гигантска пирамида. Това, което не очакваше, беше ужасният шум на бензиновите генератори, захранващи осветителната система. Експлозиите на двигателя отекваха в каменните стени.
Локуд излезе от камерата на Старгейт, пое надолу по коридора към по-широко помещение, по чийто под и таван бяха подредени дискове, сякаш изработени от кована мед. В инструктажа залата бе описана като телепорт с близък обхват. По-нататък следваха стръмна площадка и огромна каменна галерия, водеща към преддверие с колони.
Тук го очакваха хората, с които бе дошъл да се срещне — пиротехническия екип на КОМ — и поставяха експлозиви около тесния изход към външния свят. В контраст с огромните пропорции на вътрешната архитектура входът бе стеснен като гърло на бутилка и висок по-малко от два метра. Локуд загрижено огледа заложените взривове, докато екипът прикачваше детонаторите.
— Сигурен ли си, че ще всичко ще бъде наред? — обърна се Локуд към шефа на екипа — нисък, червендалест мъж, захапал незапалена пура.
Погледът, който му хвърли експертът, бе в състояние сам да взриви експлозивите.