— Проверихме издръжливостта на камъка и прекрасно знаем как да разположим насочените взривове. Те само ще разширят входа — освен, ако не желаеш да пръснеш на парчета оборудването, което си донесъл.
— Но взривът няма да засегне Старгейт, нали? — нервно настоя Локуд.
— Машинарията е достатъчно далеч, но за всеки случай ще поставим няколко щита срещу ударната вълна — отвърна пиротехникът.
Огледа с опитно око работата на подчинените си и обяви:
— Идеално. След като това избухне, ще използваме чакъла, за да разширим площадката, водеща нагоре към вратата.
Работниците развиха жици от детонаторите до залата, където се намираше Старгейт. От Земята продължаваха да пристигат хора и материали. Тежки стоманени щитове бяха избутани напред, за да блокират входовете към Старгейт.
— Готови сме — обяви пиротехникът.
Локуд пое назад към Земята. Тъкмо се бе опомнил, когато от Старгейт изскочи пиротехникът.
— Палете, момчета! — извика той на работниците, събрани в ракетния силоз.
Ако шумът от другата страна на Старгейт бе силен, то бученето, изпълнило силоза, беше оглушително. Двигателите на булдозерите, застанали пред Старгейт, забоботиха в унисон с тихото жужене, дочуващо се от тунела. Локуд изпита мимолетно съчувствие към часовите, които дежуреха непрестанно на транспортния пункт. Шумът бе като юмручни удари. Нещастните войници сигурно вече бяха напълно вцепенени.
Трите булдозера се подготвиха за преминаване на Абидос.
Първият пое по рампата към енергийната леща, навлезе и изчезна. Спомнил си как бе изгубил ориентация, Локуд искрено се надяваше шофьорът да се сети да загаси двигателя, щом стигне прага.
Старгейт забави оборотите на въртене, давайки възможност на първата машина да излезе от другата страна. Няколко минути по-късно извънземното съоръжение отново бе захранено с енергия и в тунела навлезе вторият булдозер.
Локуд изчака, докато третия земекоп пристигне на Абидос, преди да рискува отново да изпробва Старгейт. Щом пристигна, забеляза, че булдозерите вече са разчистили отломъците от експлозията в прохода. Локуд и шефът на пиротехниците енергично последваха земекопната машина, прекосиха залата и поеха по площадката.
Двамата мъже стигнаха преддверието, където проникваше много повече светлина отпреди. Цепнатината в стената вече я нямаше. Вместо нея зееше широк отвор и лъчите на трите слънца на Абидос струяха през облака ситен прах от взривените камъни.
По новия портал имаше още доста работа — назъбените краища трябваше да се изгладят и да се построи бетонна арка. Ала новият вход бе достатъчно широк, за да пропусне земекопните машини и шофьорът на един от булдозерите подкара напред, за да изрине каменните отломъци.
— Поставихме началото — отбеляза Локуд.
Без да стоварим покрива на главите си, добави наум.
Звукът от взрива, насочен навън от подобното на тунел помещение, напомняше пукот на изстрел с пушка — само че многократно усилен. И тази „пушка“ бе насочена право към Нагада.
Ударната вълна не причини никакви щети — експлозията бе твърде далече от града, а постройките бяха устойчиви. Но за жителите звукът бе като гърмеж, получен при летенето на свръхзвуков самолет, дори още по-вълнуващо преживяване, като се имаше предвид, че само един от тях — Даниел Джексън — бе донякъде запознат с реактивните самолети.
Докато тъпият звук все още вибрираше във въздуха, Даниел внезапно прекрати заниманията в курса по изучаване на йероглифите.
— Какво ли може да е това, по дяволите? — промърмори той и пое по улиците да търси Касуф.
Откри местния лидер да се съветва с още няколко от старейшините. Бяха се качили на една от наблюдателните кули с надежда по-добрият изглед да им подскаже какво се е случило.
Лицето на Касуф бе изопнато от ужас и Даниел прекрасно разбираше безпокойството му. Последния път от гигантската пирамида бяха излетели удаджетите и се бяха спуснали над безпомощния град, унищожавайки всичко по пътя си.
На хоризонта се появиха двама от войниците на Скаара. Момчетата препускаха бясно през пясъчните дкжи. Единият гръмна във въздуха с автомата, докато другият развълнувано сочеше пирамидата.
Касуф се овладя. Каквото и да се бе случило там, налагаше се да се справят със ситуацията. Старейшината даде заповед и по криволичещите улици запристигнаха в галоп оседлани мастаджи.
Е, помисли си Даниел, ще яздят удобно и възможно най-бързо, за да разследват събитията.
Масивните порти на града се отвориха и пропуснаха кавалкадата. Или може би трябва да я нарека мастадж-када, рече си Даниел.