Скаара изникна отнякъде и също се присъедини към групата, препускаща през кафявите дюни.
Бързо стигнаха до младите часови, които бяха дали сигнала стриктно според нарежданията на Скаара. Докладът им обаче не бе тъй прецизен. Очевидно в пирамидата, където бе кацал корабът на Ра, избухнала мощна експлозия. След това се появила ръмжаща жълта машина. Щом видели всичко това, момчетата командоси се втурнали да съобщят.
Даниел се намръщи. Възможно ли беше да се е случило нещо със Старгейт? За миг една подличка част от него си пожела наистина да е така. Предпочиташе да загуби връзката със Земята, отколкото да стане свидетел как корпоративните акули съсипват културата на Абидос.
Превалиха поредната дюна и зърнаха пирамидата. Даниел забеляза булдозерите, отломъците и пред очите му сякаш се спусна червена пелена.
Предната част на пирамидата вече не бе идеална варовикова стена. Основата беше взривена и в камъка зееше голяма цепнатина. Наместо скромната арка на стария вход, сега около площадката се търкаляха отломки. Сред тях се виждаха и парчета от двата каменни обелиска, стояли от двете страни на площадката.
Касуф и съгражданите му поеха дъх, стиснали зъби. От вандалски разширения отвор излязоха още работници. Някои започнаха да укрепват порутения вход, други се заеха да разстилат чакъл върху отломките и да забъркват бетон. Явно възнамеряваха да увеличат площадката поне три пъти. Така тежки машини като булдозерите и големите камиони щяха да слизат без проблеми.
Даниел беше толкова ядосан, че скочи от седлото, преди да спре мастаджа и животното едва не го прегази.
Щом избегна тежките тромави крака на подобния на мастодонт звяр, Даниел се втурна към площадката.
— По дяволите, момчета, какво правите… — Той рязко спря, зърнал нещо, което заслепен от гнева не бе забелязал. Пирамидата бе обградена от войници. Морски пехотинци в маскировъчни униформи, които бяха насочили пушките си към Даниел.
Ученият бавно разпери ръце, за да покаже, че не носи нищо.
— Ей, момчета. Не съм въоръжен, не виждате ли? Говоря нашия език, нали така? Не можете да ме застреляте. Аз съм преводач.
По площадката се спусна американец, който очевидно заемаше ръководен пост.
— На какво си играете, бе хора? На Лорънс Арабски върху мутирали камили? Можехте да пострадате, задето нахлувате в строителна зона.
— Не видяхме никакви предупредителни знаци, че можем да бъдем засипани или застреляни — натърти Даниел. — Единственото ни указание бе експлозията, когато взривихте нашата пирамида.
— Вашата пирамида? Доколкото ми е известно, нашият господин Дрейвън съвсем ясно ви е обяснил, че изискваме неограничен достъп до Старгейт.
— Но не знаехме, че „неограничен достъп“ означа пробиване на дупки в монумент на осем хиляди години, за да могат да минат булдозерите ви. Поне можехте да ни предупредите.
Мъжът погледна Даниел така, сякаш египтологът бе нещо неприятно, което трябваше да остърже от подметката си.
— Вие трябва да сте Джексън.
— Даниел Джексън, доктор на науките. А вие кой сте?
— Юджийн Локуд. Аз съм служител на КОМ и ще ръководя този обект. А в момента подготвяме самия обект.
— Давайте, Локуд. Вече сте започнали да изграждате трасето за камиони, което Дрейвън ви осигури, благодарение на благоразположението на местните жители. Те са тук и можете сам да се уверите дали са доволни. — Даниел посочи Касуф и останалите старейшини, които се взираха в отломките около огромната цепнатина. Лицата им далеч не изразяваха задоволство.
— От друга страна, колкото по-бързо се заемем с рудодобива в мината, толкова по-скоро КОМ ще може да предложи на тази планета нещата, които са й необходими. — Локуд кимна към Касуф и старейшините. — Можете да им кажете това.
— Ще им го кажа… Време беше да се появиш! — подхвърли Даниел към новодошлия.
Джек О’Нийл не беше в добро настроение.
— Пристигнах веднага щом разбрах, че КОМ са поискали охранителен отряд, докато извършват… промените.
— Твоите хора едва не ни застреляха, когато дойдохме да проучим какъв е този взрив — обвинително рече Даниел.
— Моите хора са насочили оръжие срещу спокоен сдържан проучвател като теб? — вдигна вежда полковникът. — Че как е възможно?
Седмица по-късно Скаара седна в третия час по английски на Даниел. Всъщност Даниел и Шаури преподаваха заедно.
Ала това, което притесняваше Скаара, бе увеличаващият се брой празни места. В стаята присъстваха едва половината от учениците, дошли на първия урок.
Даниел също забеляза големия брой отсъстващи.
— Да не съм казал нещо погрешно? — пошегува се той. — Може би нямам много добро произношение на вашия език.