Точно затова помолих Шаури да ми помага.
— Проблемът не е в преподаването… или в произношението ви — извини се един от учениците. — Всичко е заради уроците, които онези хора дават в лагера си.
Думата „лагер“ бързо бе навлязла в речника на всички жители на Нагада. Само за няколко дни Локуд бе направил палатков град на скалното плато, където бе разположена пирамидата, в която се помещаваше Старгейт. От Земята изглежда пристигаше непрекъснат поток материали. В добавка, охранителният отряд под командването на Джек О’Нийл бе заел отбранителни позиции.
Макар морските пехотинци да предлагаха много по-добра защита от отряда на Скаара, момчето продължаваше да държи часови при пирамидата. Това бе по-скоро тренировка за младежите, ала Скаара получаваше съобщения, че все повече нагаданци посещават лагера.
— И какво има там, дето тук го няма? — попита Даниел. — По-хубави учители? Или по-интересни помагала. — Той махна с ръка. — Извинявайте. Правя си лоши шеги. Пък и никой тук не ги разбира. — Той погледна Шаури. — Така че нека се заемем с нещата, които разбираме. — И той започна да преподава урока.
Когато часът свърши, Скаара излезе през портите на Нагада и пое към дюните. Спря за малко при наблюдателния пункт, сетне продължи към лагера на КОМ. Огледа се за униформен пехотинец и реши да изпробва бедния си английски.
— Пор-ков-ник О’Ниър… О’Нийл — поправи се момчето.
Изненадан, пехотинецът му посочи палатката на командира.
Джек О’Нийл бе доста изненадан да види Скаара. Ала остана още по-изненадан, когато младежът заговори.
— Здравейте, полковник.
— Здравей, Скаара.
— Сестра ми ме учи. Даниел също.
— Явно се справят добре — усмихна се О’Нийл.
— И тук учат също. Скаара се намръщи в опит да състави изречение с ограничения си запас от думи. Хора, които Даниел учил. Те идват тук…
— Искаш да разбереш защо? — О’Нийл се усмихна, когато момчето закима енергично. — Добра идея, генерале.
Младежът изглеждаше смутен.
— Генерал — повтори О’Нийл и отдаде чест. — Ти генерал, аз отдава чест.
Скаара докосна гърди.
— Генерал.
— Ти проучваш. — О’Нийл засенчи очи с ръка, имитирайки разглеждане на местността. — Ние наричаме това разузнаване.
Бедният Скаара изглеждаше напълно объркан. О’Нийл реши да улесни разговора.
— Ще ти покажа уроците. Разгледай наоколо.
Часовете по английски, водени от хората на КОМ, се провеждаха в голяма просторна шатра. Скаара се ококори, забелязал компютрите и екраните. На някои се виждаха невероятни машини, подобни на булдозерите, които бе видял при пирамидата. Имаше снимки на големи вагони, които се движеха с много колела, но не се виждаха мастаджи, които да ги теглят.
На други монитори се виждаха ярко осветени фигури, които се движеха в такт с жизнерадостна музика. Младежът се зачуди как хора, които не знаят неговия език, могат да го учат на техния. Проблясващите фигури му дадоха отговор. Учителите на КОМ използваха йероглифи — и освен дезертьорите от часовете по английски Скаара разпозна и ученици от ограмотяващите курсове на Даниел.
Чужденците използваха работата на Даниел, за да примамят учениците му!
Обучението не беше безупречно, разбира се. Скаара видя няколко знаци, които не разбра и други, които очевидно бяха изписани погрешно.
Един от учителите приближи до момчето.
— Искаш да научиш мой език? — попита той на странен развален диалект. — Трябва да помогнеш, като научиш мен на твоя.
— Учителят в града говори моя език много по-добре — отвърна Скаара. — Защо да не уча при него?
— Той не е… — Учителят почука с пръст главата си. — В моята земя той не е наред.
Лицето на Скаара остана безизразно. Ала когато се върна вкъщи, момчето имаше да обсъди доста неща с Даниел и Шаури.
ОСМА ГЛАВА
СУРОВ УРОК
Даниел не повярва на ушите си.
— Телевизори. Компютри. Всички свирки и гъдулки. — Той зърна недоумението, изписано по лицата на Скаара и Шаури, и побърза да добави: — Извинявайте. Така казваме у дома. — След като изслуша какво е видял Скаара, ученият се намръщи. — Така значи. Цялото това шоу има за цел да направи силно впечатление на хората с чудодейните машини, които Локуд възнамерява да докара тук. Може би дори търси хора, склонни да ги управляват. Ще им излезе доста по-евтино, отколкото да доведат хора от Земята. По-голямата част от всичко това може да се постигне с картини. Но как говорят с хората? Не вярвам пехотинците да разбират дотолкова, че да…
Когато Скаара му обясни за танцуващите йероглифи, Даниел ококори очи иззад стъклата на очилата си.