— Опитват се да научат езика на Древен Египет от хората, които аз съм учил да пишат? С помощта на йероглифи?
— Някои са безсмислени — рече Скаара. Взе тебешир и върху парче плоча нарисува една от странните фигури, които бе видял на светещите екрани. За съжаление не мога да възпроизведа цветовете — извини се момчето.
Даниел обаче се взираше в йероглифа, който Скаара бе нарисувал. Сетне избухна в смях.
— Нищо чудно, че не си могъл да разбереш какво означава. Тези идиоти използват трудовете на Бъдж, а те са пълни с грешки. — Доброто му настроение се върна и той се обърна към Шаури, — Изглежда, ще трябва да подновим записването за уроците по английски. Този път ще изберем хора, които не сме учили да пишат. Ти ще поемеш устните уроци, а аз ще ги уча на английската азбука. — Даниел се намръщи и додаде на английски: — Чудя се дали да не поръчам да ми изпратят онзи толкова рекламиран курс за изучаване на разговорен английски.
Чужденците напредваха доста бързо. Пътят вече се простираше от пирамидата, където се намираше Старгейт до мината. Камиони бучаха в двете посоки. Започна работата по първата механизирана система за изнасяне на рудата от дълбините към повърхността. Но междувременно кварцовият материал все още трябваше да бъде добиван и транспортиран ръчно.
Локуд посети няколко пъти Нагада, за да се пазари със старейшините за повече работници и по-усилен труд. Не успяваше да постигне производителността, която бе предвидил. Доведе със себе си и членове на персонала, а щом учителите му станаха по-опитни в местното наречие, някои от тях също го придружаваха. В края на краищата се увериха, че Даниел Джексън превежда правилно и точно исканията им.
Ръководният служител на КОМ не остана доволен от чутото. Разликата между количеството, което бе обещал на началниците си и това, което се извличаше, беше доста голяма. И на Локуд му трябваше човек, върху когото да стовари вината. Опита да стимулира работниците, като увеличи заплащането на онези, които извличаха повече от обикновено. Подобно нещо не можеше да затрудни компанията. Старейшините се бяха съгласили на дневна надница, която би възмутила повечето миньорски профсъюзи. Единственият проблем бе, че местните жители настояваха да им се плаща в монети. Нямаха нищо против да бъдат американски монети. Но много американски банки се чудеха защо нараства търсенето на доларови монети от времето на Сюзън Браунел Антъни.
Производителността се увеличи леко, но не достатъчно, че да удовлетвори изискванията на Локуд. Провалил се с примамката, той реши да опита наказанието. Организира срещи на четири очи с надзирателите.
— Мързеливи са — оплака се Дибласи. — Липсва им дисциплина. Нямам представа как са успявали да достигнат добивите, за които говорите. Само няколко изкачвания и слизания по тези стълби и половината отиват в шатрата. Особено жените и старците.
Дибласи не спомена, че едно-единствено изкачване по стълбите бе достатъчно, за да го извади от строя за повече от половин час.
Локуд се усмихна.
— Значи ще въведем нормативи. Работниците няма да определят сами, времето за почивка. Ще опитаме с пет курса, преди да им се разреши да почиват. Приемливо ли е?
Седнал в снабдения с климатична инсталация фургон на началника, далеч от убийствената жега на трите слънца на Абидос, на Дибласи всичко му се струваше приемливо.
— Но как ще ги принудим? — попита той.
Локуд изглеждаше така, сякаш бе захапал изгнила слива.
— Ще настоявам пред шефовете да изпратят охрана. Като знам колко е мекушав тоя О’Нийл, сигурен съм, че пехотинците няма да ни подкрепят в подобно начинание.
— Ами хората от Абидос? Ако се оплачат? — настоя Дибласи.
— А, будалите? — присмехулно подхвърли Локуд, произнасяйки за първи път прозвището, което използваше за местните жители. — Какво могат да направят? Да подадат оплакване в профсъюзите?
Дибласи избухна в гръмък смях.
— Абудали — повтори той. — Това ми хареса.
— Искам всички надзиратели да наблюдават внимателно работниците — нареди Локуд. — Открийте слабите звена — тези, които са неефективни. Щом механизираме процеса, те ще бъдат първите, от които ще се отървем. — Чертите му се изкривиха в самодоволна гримаса. — Само не ги убивайте с работа, ясно ли е? Известно време ще имаме нужда от тези хора.
Локуд може би смяташе, че прозвището „абудали“ е много остроумно и не изпитваше никакво стеснение да нарича местните жители мръсни и мързеливи, но бе подценил един от слушателите си. Докато Локуд и Дибласи разговаряха, местна жителка почистваше фургона. Тя бе възрастна жена и тъй като напомняше на един от надзирателите за собствената му майка, той й бе осигурил по-лека работа. Ала нито надзирателят, нито Локуд знаеха, че жената учи английски в класовете на Даниел Джексън.