Гласовете, които долитаха през тънките стени на фургона, бяха съвсем ясни. И макар жената да не знаеше английски дотолкова, че да преведе целия разговор, тя притежаваше способността на запомня звуци.
Когато същата вечер старицата повтори разговора пред класа, Даниел имаше чувството, че слуша магнетофонен запис. Учениците, които говореха свободно английски като Шаури и Скаара бяха разгневени и обидени. След като изслушаха превода на понапредналите ученици, останалите също се ядосаха не на шега.
Даниел бе отвратен. Абудали, помисли си той. Мръсникът е измислил подходящо унизително прозвище.
Но в момента ученият имаше други грижи — нарастващата неприязън срещу КОМ, обхванала учениците му.
— За какъв се мисли тоя Локуд? — ядно подхвърли един мъж. — За самия Ра? Той поне имаше оправданието, че е Бог, а не човек. Локуд обаче е смъртен като всички нас.
Даниел внимателно подбра думите си.
— В моя свят — започна той, — когато трябва да се свърши много работа, се създават големи организации, наречени корпорации.
— Много работа… като в мината ли? — попита друг от учениците.
— Колкото повече е работата, толкова по-голяма е корпорацията. Хората, които работят за корпорацията — особено онези, които заемат ръководни постове — започват да мислят само за интересите на компанията. За тях корпорацията се превръща в бог, когото почитат — като Ра.
— И благодарение на властта си, те започват да се държат като Ра — обади се Скаара.
— Но как хората в твоя свят се защитават срещу арогантните корпорации? — попита младеж от последния ред.
— Съществуват различни начини — отвърна Даниел. — Понякога хората се обръщат към властниците с молба да бъдат защитени със закон. Друг път работниците се обединяват и поставят исканията си пред корпорацията.
— Това не ни помогна срещу Ра — подхвърли възрастна жена. — Когато протестирахме за това, че се отнасят зле с нас, стражите хороси ни пребиваха още по-жестоко.
В стаята настъпи тишина. Поддръжниците на Ра се бяха отнасяли зле към народа, докато накрая той се бе вдигнал на бунт. В резултат на това Ра и неговите хора бяха намерили смъртта си.
Отгатнал мислите на учениците си, Даниел реши да сложи край на дискусията.
— Доста се отклонихме от темата — рече той и се обърна към плочата, върху която пишеше. — Обсъждахме защо някои думи се пишат по един начин, а се изговарят по друг…
На следващия ден Даниел, Шаури и Скаара бяха повикани на среща с Касуф и старейшините. Възрастните мъже бяха искрено объркани.
— От лагера чуваме странни неща за този човек Локуд — започна белобрад старейшина. — На онези, които научиха езика на чужденците, били показани снимки на големи машини, които могат да работят вместо стотици хора. На някои предложили да научат нещо повече от езика — как сами да работят с тези големи съоръжения. Казали им, че това ще ги направи ценни работници. И им намекнали, че други могат да загубят работата си.
— Не само им намекнали — гневно се обади друг старейшина. — Но чух, че самият Локуд е казал такова нещо на бригадните ръководители.
— Аз чух същото — намеси се Касуф и се обърна към Даниел. — И разбрах, че такова нещо е било казано в един от твоите часове. Вярно ли е?
— Жената, която чисти на Локуд, е чула всичко това — отвърна Шаури. — Той ни се е присмивал, обиждал ни е. Но е наредил на подчинените си да следят кой изнася повече руда и кой по-малко.
— Разбира се, че някои, могат да носят повече от други — обади се един от старейшините. — По мое време… по времето на Ра — поправи се той — всички работеха на мината. Децата, старците, жените не могат да изнесат нагоре по стълбите толкова, колкото носи силен мъж. Но все пак работеха.
— Носеха товарите си под заплахата на Ра и войните му — изтъкна Скаара. — Сега хората работят на мината по своя воля заради монетите, които чужденците им предложиха.
— А Локуд се оплаква, че не работели достатъчно. — Касуф изглеждаше объркан. — Щом не работят достатъчно, защо иска по-малко работници?
— Ще се отърве от тях, щом докара машините — заяви Скаара. — Дотогава ще има нужда от много работници. И възнамерява да ги накара да работят здраво. На никого няма да бъде позволено да почива в шатрата, докато не е направил пет обиколки по стълбите.
Старейшините се посъветваха шепнешком.
— Пет обиколки… По това време на годината под жарките слънца пет обиколки затрудняват дори силен мъж.