Локуд обходи палатките на морските пехотинци, а също и собствения си лагер. О’Нийл го нямаше никъде. Служителят на КОМ тъкмо смяташе да поеме към Нагада, когато един от неговите хора му докладва, че полковникът бил забелязан да се придвижва с един от всъдеходите в пустинята.
Ръководителят на мината пое в указаната посока с друго от превозните средства, подходящи за всякакъв терен.
Придвижването през огромната пустиня приличаше на пътуване с малка лодка сред тежките вълни на необятен океан. Всъдеходът изкачи пясъчен хълм и от върха се разкриха множество дюни, простиращи се до хоризонта.
— Къде може да е отишъл, по дяволите? — обърна се Локуд към морския пехотинец, които управляваше всъдехода.
— Ами може да са отишли до Алеята на Хоган — отвърна младежът.
— Закарай ме там! Веднага! — нареди Локуд. Алеята на Хоган се оказа малка долинка, скрита между две високи дюни. Част от долината бе превърната в стрелбище, а останалото пространство бе боен терен с препятствия.
Локуд се втренчи надолу от върха на пясъчния хълм.
— Какво е това? Терен за тренировки на вашите хора?
— Ами… — започна пехотинецът, но не бе нужно да отговаря. Всъдеходът внезапно бе обграден от отряд млади местни войни, които сякаш изникнаха от самия пясък и се прицелиха с оръжията си. Локуд замръзна от ужас, ала сетне осъзна, че автоматите са без пълнители, арбалетите — без стрели.
— Абу… — Локуд бързо се поправи. — Абидосци?
Водачът на отряда, решителен мургав младеж със загоряла от слънцето кожа, изрече с отвращение някаква дума на местния диалект.
— Ти не си от тре-не-ров-ка-та! — Произнасяше много внимателно английските думи.
— Тренировка? — изумено повтори Локуд. — Какво става тук?
Отговорът дойде, когато се появи друга група от местни младежи и се започна тренировъчен бой. Изведнъж дюните почерняха от борещи се фигури. Двата отряда от абидосци се биеха не само с жар, но и със завидни умения.
Първият отряд бе победен тъй светкавично и умело, та Локуд бе смаян. Но още по-изумен остана, когато се появи съдията, за да изслуша оплакванията на водача на първия отряд.
Локуд внимателно бе проучил всички документи, преди да поеме ръководството на операцията на Абидос. Бе прегледал снимките и незабавно разпозна лейтенант Адам Ковалски, заместник командирът на О’Нийл при първата разузнавателна акция на Абидос.
Лейтенантът бе младши офицер във военната част, изпратена при настоящата операция. Той търпеливо изслуша оплакванията на водача на първата група от абудали, който обясни на развален английски, причината за погрешно насочената засада.
— Не беше от тре-не-ров-ка-та! — настоя той.
— Съжалявам, Скаара — рече Ковалски. — Трябваше да разбереш това, преди да поведеш войниците си.
Младият Скаара показа не само сила на духа, но и невероятна дисциплина. Той прие решението на Ковалски с енергично отдаване на чест.
Локуд огледа отново долината и забеляза още един съдия — Ферети, също оцелял от първия разузнавателния отряд.
А изправил се на друга дюна, с бинокъл в ръка, полковник Джек О’Нийл наблюдаваше провеждането на цялата тренировка.
ДЕСЕТА ГЛАВА
ОПЛАКВАНИЯ
Генерал Уест разполагаше с малък кабинет в Пентагона, твърде тясно работно пространство, което не даваше истинска представа за влиянието на обитателя му във военната политика. За генерала обаче това беше стандартна оперативна процедура. Юджийн Локуд трябваше да оцени това, че е само малко зъбно колелце в голямата машина на Пентагона и полезна маскировка за истинската власт на Уест.
Тясната стаичка нямаше дори прозорец. Ала на бюрото пред вратата на Уест седеше заплашителна секретарка от женските военни части, която трябваше да обезкуражава нежеланите посетители.
Локуд бе пропътувал милион светлинни години през Старгейт от Земята до Абидос. От цивилизация, отдалечена на осем хиляди години от Древния Египет, се бе озовал в ултрамодерния ракетен силоз. Бе преживял и пътуването с реактивен самолет до Вашингтон. Но докато караше колата си през Вирджиния към Пентагона, той погледна златния си часовник с надеждата да е преценил правилно и да пристигне навреме за важната си среща.
Локуд премина през лабиринта на Пентагона с лекотата на истински бюрократ и в точно определения час застана пред кабинета на Уест. Женският цербер го покани с ръмжене. Ала щом служителката затвори вратата на Уест, Локуд стана прицел на още по-лошо нападение.