— Проблеми на Абидос ли има? — попита генералът и запрелиства документите върху бюрото си.
Локуд забеляза върху листовете емблемата на КОМ. Военният четеше докладите му, които трябваше да бъдат секретни!
— Имахме няколко неуспеха — призна Локуд. Програмата ни за усвояване на езика не напредва тъй бързо, както се надявахме, отчасти заради враждебността на местните, жители, подклаждана от Даниел Джексън, бившият ви експерт, останал на Абидос.
Уест кимна, леко пълното му лице остана безизразно.
Изпечен в бюрократичните битки, той нямаше намерение да поеме отговорността за бъркотия, създадена от друг.
— Повече ме притеснява провала ви в инсталирането на модерни съоръжения в мината. — Уест отново прелисти докладите. — От тази страна на Старгейт ние се подготвяме да използваме сериозно този кварцитен материал. Но действителната ви продукция е далеч под предвижданията на КОМ, представени ни преди започване на проекта.
Опитва се да затегне примката около врата ми със собствените ми предвиждания, помисли си Локуд, като запази напълно спокойно изражение. Не бе дошъл във Вашингтон, за да се защитава срещу дразнещите въпроси на генерала. Подготвяше собствено нападение — а също и изкупителна жертва за проблемите около продукцията на мината.
— Имаме по-сериозни проблеми от трудностите по прехвърляне на частите и закъснението на доставките. Местните жители започнаха кампания от саботажи. — Локуд замълча за секунда. — Освен това аз лично ги видях да провеждат военна тренировка — очевидно с одобрението и помощта на полковник ОНийл.
Уест отново запрехвърля листовете пред себе си.
— Да, получих доклад от полковника.
Онзи негодник си пази задника, помисли си Локуд. Но това няма да му помогне.
— О’Нийл научил, че двама от членовете на разузнавателния отряд са предложили помощта си на местните жители, помогнали им да избягат от извънземните войски. Младите хора са организирали нещо като войска, както докладва преди време полковникът — а също и господата Дрейвън и Престън от вашата компания. — Уест сви рамене. — Лейтенант Ковалски и ефрейтор Ферети смятат, че тренировките ще помогнат да се изразходва енергията на младежите. А ще им даде и възможност да държат под око тази група млади хора.
— Според моите сведения имало само дузина такива пастири — възрази Локуд. — Видях доста повече младежи да участват във военните игри. — Той се наведе през бюрото на генерала, за да затвърди преимуществото си. — Полковникът категорично отказва да охранява новите минни съоръжения от местните жители. Сега им позволява да провеждат тренировки и да се превърнат в още по-сериозна опасност за моите хора. — Локуд стрелна с поглед генерала. — Зная, че сте избрали О’Нийл заради опита му на Абидос. Той обаче като че ли има прекалено голям опит на тази планета — твърде много контакти. О’Нийл е сляп за всяка опасност, която не идва отвън. След като този Ра е мъртъв, струва ми се, че почти не съществува вероятност за нападение на извънземни. Истинските проблеми на Абидос идват от враждебно настроените елементи в Нагада, а не от някакви несъществуващи чудовища отвъд Старгейт.
Генерал Уест отново кимна, лицето му не издаваше какво мисли.
— Вярно е, че ОНийл бе изпратен на Абидос, защото е запознат с местните условия — замислено рече военният. — Но вашите опасения са съвсем основателни. Може би полковникът се е привързал силно към коренните жители.
— И какво ще предприемете по този въпрос? — попита Локуд.
— Там все още имам нужда от човек, който познава терена и жителите — рече най-сетне Уест. — Но мой дълг е да се съобразя с вашите искания за допълнителни войскови части на Абидос. Ала ще ми бъде нужен и офицер с висок чин, който да поеме командването.
Локуд кимна спокойно, сякаш чуваше соломоново решение. Ала едва се сдържа да не се изхили злорадо. Направи го, Уест, настоя наум. Изритай негодника надолу по стълбите!
На Абидос Даниел Джексън приключи поредния си урок по английски. След като всички излязоха от стаята, ученият махна на Скаара да остане.
— Какви са тези слухове за някакви боеве в пустинята? — попита Даниел. Из Нагада се говореше за коварността на хората от КОМ и за унищожаването на минното съоръжение. Ако искаше да бъде полезен на новия си пост като съветник на старейшините, Даниел трябваше да изслуша всички и да стигне до истината. След като цяла седмица му бяха разказвали какви ли не фантастични истории, вече бе готов да се примири с всичко.
Когато Скаара започна да разказва за тренировката в пустинята, Даниел зяпна от изумление. Историята надхвърляше всички апокалиптични разкази, които бе чул в града.