— Та нали само петима от твоите приятели останаха живи след битката срещу Ра — рече Даниел. Как си успял…
— Към нас се присъединиха още доста младежи прекъсна го Скаара. — И всеки ден идваха нови и нови. Сега вече тренират редовно около стотина души. Някои от твоите приятели ни помогнаха… високият, който крещи…
— Не и О’Нийл — рече Даниел.
— Другият… Ковалски. — Въпреки уроците по английски, Скаара с усилие произнесе името на лейтенанта. — И бързият… Ферети. Те решават проблемните ситуации и преценяват как се бием.
Даниел смаяно поклати глава.
— Двама морски пехотинци ви обучават?
— Дори човекът с черната шапка дойде да ни гледа как се бием… самият О’Нийл — гордо рече Скаара — Но се появи онази змия Локуд. Така го нарекоха войниците на О’Нийл — поясни Скаара, зърнал изненадата на Даниел. — Смятам, че възнамерява да създаде неприятности на полковника.
Даниел се опита да върне разговора на темата. Току-що бе научил, че братът на жена му е организирал армия. Макар и малка, тя бе първата за местните жители на Абидос. Може да не разполагаха с модерни оръжия, но ако съдеше по Скаара, не им липсваше дух. Освен това в тяхна полза бе и фактът, че ги обучаваха двама пехотинци, които се бяха сражавали рамо до рамо с тях срещу Ра.
— Добре — рече накрая Даниел. — Отговори на два от въпросите ми — какво и как. Но остава може би най-важният. Защо се подготвяте за война?
Ученият се боеше да не чуе, „за да убием дяволските пришълци“, макар че, ако трябваше да бъде честен, би признал, че подобно изявление е напълно справедливо. Само за месеци хората от КОМ бяха събудили омраза, каквато Ра бе успял да предизвика за хилядолетия.
Но Скаара отново го изненада.
— По времето на Ра разполагахме единствено с мълви — неясни предания от световете отвъд Старгейт. Когато пристигнахте, вие превърнахте тези предания в реалности ни помогнахте да унищожим бога, който смучеше кръвта ни от толкова дълго време. И ето че сме свободни.
— Какво има тогава? Да не се страхувате, че някои от поддръжниците на Ра ще се върнат през Старгейт? Нали точно срещу такова нападение ни пазят О’Нийл и войниците му?
Скаара кимна леко смутен.
— Първо бяхме просто момчета, които си играят на войници. Наистина бях сложил пост при голямата пирамида. Но имахме мечта — голяма надежда. Когато ни научи да четем скритите писания, разбрахме повече за онези други светове. — Той развълнувано разпери ръце. — Там живеят наши братя, Даниел. Те все още са роби на Ра или на лешоядите, които му слугуват. Нашите братя дори не знаят, че чудовището е мъртво. Но ние се надяваме да променим това.
Даниел изумено се втренчи в младежа. Лицето на Скаара бе изопнато и изразяваше непоколебимост.
— Да промените това? Как?
— Не исках да идвам при теб, преди да сме готови — рече Скаара. — Ти познаваш най-добре Старгейт. Ти знаеш как да откриеш ключовете към другите светове — Омбос, Уефен, може би дори Туат — дома на боговете. Тогава ще можем да се борим за тези роби и да ги освободим!
Даниел бе слисан. Така става, като се сдобиеш с репутацията на мъдрец, помисли си. Преди появата на хората от КОМ ученият често се бе промъквал тайно в пирамидата и в залата, където се намираше Старгейт. Мислено бе размествал загадъчните фигури в основата на шестметровата колона.
Откъм страната на Абидос върху портата бяха гравирани съвсем непознати фигури, изображения на съзвездията, крито се виждаха на небето тук. Шаури му бе разказала за някои, други се бяха загубили из дълбините на местната история. Въпреки това Даниел си представяше как размества изсечените фигури в нови конфигурации и отваря проход към непознати светове.
Но това беше само фантазия. Даниел дори не бе експериментирал. А откак бяха пристигнали земляните, ученият избягваше портала. О’Нийл би се ужасил от идеята да бъде отворен още по-широко прозорецът към Земята и планетата да бъде изложена на опасност. А и от КОМ, разбира се, щяха да възразят срещу прекъсването на снабдителния проход между Земята и Абидос.
Дори да бе експериментирал, съществуваше проблемът за намирането на правилната конфигурация от съзвездия от квадрилион възможни комбинации. Даниел бе позабравил как трябва да пресметне вероятностите, но бързо прецени, че би имал по-голям късмет при отгатването на числата от лотарията.
— Скаара — ученият замълча за момент, като търсеше подходящи думи, с които да обясни на младежа, че е почти невъзможно да изпълни желанието му, ти беше с мен, когато открихме колоната с картуша, където бяха записани координатите за Земята. От проблемите, които срещнахме, би трябвало да знаеш колко е трудно да се открият пътищата между Звездните порти.