Скаара помръкна.
— Но, Даниел, твоята мъдрост…
— Аз съм обикновен учен — бързо го прекъсна Даниел — Не съм Ра и ще ти кажа честно, възможно е да прекарам остатъка от живота си в опити да открия координатите на Старгейт за някъде… за където и да е… и да не намеря ключ към друг свят.
По лицето на Скаара се изписа дълбоко разочарование. Даниел притеснено се покашля. Хората тук би трябвало да бъдат по-разумни и да не му приписват непогрешимост. Със сигурност не веднъж бяха ставали свидетели как не може да се справя с проблемите от всекидневието в реалния свят. Децата все още имитираха превъплъщението му в пиле по време на първия му обяд с Касуф. Народът на Абидос не познаваше домашните птици. Празничното ястие представляваше голям колкото прасе гущер, опечен цял в собствената си кожа. За Даниел деликатесът имаше вкус на пиле. Опитвайки се да обясни това на Касуф, ученият бе изиграл цяла пантомима. И до днес, когато минаваха покрай него, децата свиваха ръце в лактите, махаха като с криле и кудкудякаха.
И тъй, защо, след като познаваха слабостите му, Касуф, старейшините — а сега и Скаара — очакваха от него да бъде непогрешим в преценките и решенията си?
Осъзнал отговора, Даниел почувства студена празнина в стомаха. Те се изправяха пред неизвестност, с каквато не се бяха сблъсквали преди. И имаха нужда от вяра.
— Освен това — рече накрая Даниел — може да се окаже ненужно да се биете за другите светове. Вероятно твърде скоро и тук ще се разразят битки.
Под основата на ремонтирания боен кораб Пта наблюдаваше облечените във вакуумни костюми техници, които се движеха като ято тромави щъркели. Бе изключил уредите за контрол на гравитацията, за да улесни монтажа на управляващите съоръжения на кораба. Почти незначителното притегляне на луната Туат позволяваше на екипа съвсем лесно да маневрира с огромните конструкции за управление. Ала техниците не бяха свикнали да се движат в безтегловност и охотно се оттеглиха, когато Пта заяви, че лично ще настрои управлението.
Когато се обърна обаче, Пта с раздразнение забеляза, че главният му техник все още е до него.
— Изглежда си служа с остарели фрази — подхвърли инженерът на боговете. — Коя част от указанията ми не разбра?
— Господарю — отвърна техникът, — известно ми е, че именно при подобен тест телесната ви форма е била почти унищожена. Мислех… — Той преглътна думите. — Бих желал да ви служа, като поема задачата вместо вас.
— И колко пъти си се занимавал с калибриране на съоръжения за управление с такъв размер, ценни ми служителю? — попита Пта.
— Ами аз — Гласът на техника отново му изневери. — Никога не съм извършвал подобна операция, господарю. Но прегледах нужните инструкции…
— Голям брой войни ще поемат с този кораб към Абидос заедно със своята предводителка, великата богиня Хатор. Смятам, че не трябва да рискуваме живота им с неопитност, пък макар да си прегледал нужните инструкции. Върви. Влез в корабостроителницата, продължи до следващата зала и довърши настройката на външните контролни уреди. Искам всичко да е готово, когато се върна.
Помощникът на Пта се поклони и се оттегли, загрижено свъсил вежди.
Калибрирането на управлението бе трудна задача, но незначителната гравитация и почти пълният вакуум донякъде улесняваха изпълнението й. С перверзна радост Пта осъзна, че тялото му на киборг е много по-подходящо за този вид работа. С механичната си ръка бе в състояние да контролира движението на инструментите до милионни от радиана. Тялото от плът и кръв му бе изневерило само за миг, бе задействало дефектна електрическа верига, която трябваше да бъде изключена. Механизмът за управление бе избухнал за наносекунди. Пта и екипът му се бяха оказали в убийствения обсег.
Пта направи последните свързвания в четирите ъгъла на празната пирамида. Сетне влезе в корабостроителницата и продължи до външния контролен център. Служителят му добре си бе свършил работата. Центърът вече действаше, над главите на оперативния екип плуваше холографско изображение на бойния кораб.
— Освободете придържащите конструкции — нареди Пта. На изображението в близък план се появиха скобите, които в продължение на хилядолетия прикрепяха бойния кораб към каменната основа. Механизмите плавно се отдръпнаха.
— Активирайте управлението — сухо нареди Пта.
Пръстите на техника заиграха по контролните панели. Свръхестествено златисто сияние обля кварцитните стени на пирамидалния кораб. Светлината сякаш струеше отвътре.