— Достатъчно! — избухна Хнум. — Дяволската богиня не само заплашва всички ни със забранения си боен кораб, ами очаква от нас, нейните съперници, да й предоставим войски, които да използва за собственото ни унищожение! — Богът овен докосна един от нанизите, окачени на гърдите му. Щом свали изящното украшение, то мигом се превърна в инкрустирана със скъпоценни камъни дръжка на кама. Тънкото острие обаче бе обикновена стомана. — Умри, властолюбива кучко! — извика Хнум и запрати ножа към Хатор.
Богинята светкавично сграбчи Хапи, неразумния бог, подхвърлил забележка за тестовете на кораба, и го дръпна пред себе си. Ножът се заби право в сърцето му.
Хатор мигновено задейства шлема си, ала Хнум измъкна нова кама.
Богинята вдигна дясната си ръка, сякаш да се предпази. Ала движението разкри, че тя също носи опасни бижута. Златни жички, увити около ръката й, се събираха върху дланта в гнездо за черен скъпоценен камък, който излъчваше гибелен блясък. Преди Хнум да хвърли втората кама, Хатор изпрати енергиен поток, който блъсна бога-овен като мощен ураганен вятър. Мъжът политна назад, докато се удари в стената, сетне се свлече и седна на пода.
Хатор се озова до него, преди Хнум да успее да овладее скованите си мускули. Мъжът успя само безпомощно да вдигне поглед, докато ръката с дяволския камък се спусна и докосна обръснатата му глава.
Всички слуги на Ра познаваха скъпоценните камъни — чудновати продукти на технология от самите Звездни порти — с които върховният бог наказваше непокорните. Но освен че събираше отново градивните молекули, пренесени през пространството, черният камък пренареждаше телесните молекули. Ра го използваше, за да превърне във вода костите на провинил се служител. Разбира се, това убиваше жертвата.
Хнум бе силен мъж, ала неудържими конвулсии разтърсиха тялото му, подложено на ужасяващото действие на камъка. Очите му изхвръкнаха от орбитите, когато мозъкът му се стече навън като кипяща каша. Ръцете му конвулсивно потръпваха. Въздухът излизаше през дробовете и свитото му гърло с дрезгаво хриптене.
Щом Хатор притисна още по-силно смъртоносния камък, главата на бога-овен поддаде като напоена гъба. Той се свлече на пода. Хатор се подпря на коляно и продължи да притиска камъка. Отдръпна ръка едва когато великият Хнум застина в краката й с напълно стопени кости.
— Ще избера негов заместник при първа възможност — обяви богинята сред притихналата зала. Вдигна ръка, за да зърнат присъстващите още веднъж смъртоносния камък. Сетне пръстите й прикриха някогашното лично оръжие на Ра. — Погрижете се за подготовката на отрядите си, които ще участват в експедицията.
Когато тя излезе от залата, никой не изрази несъгласие. Дори шепнешком.
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
НОВОДОШЛИ
За Джек О’Нийл първото предупреждение, че изобщо е било обсъждано изпращането на нов командир на военния отряд на Абидос бе появяването на генерала в палатката му.
— Свободно, полковник. — Офицерът извади дебел плик от джоба на тъмнозелената си униформа. Франсис Киоу, бригаден генерал от армията на Съединените щати.
Киоу ненужно силно стовари плика върху бюрото на О’Нийл. Тежкият златен пръстен от Военната академия „Уест Пойнт“ се удари в дървото.
— Според заповедите тук вашият отряд минава под мое командване — отсечено продължи Киоу. Вие оставате заместник командир и мой подчинен. — Мъжът огледа палатката. — Смятам, че можем да оставим оформянето на документите, преглеждането на запасите и всичко останало за по-късно.
Най-сетне Киоу срещна погледа на О’Нййл. Очите на генерала бяха удивително ярко сини, хлътнали дълбоко в орбитите от двете страни на клюноподобен нос. Бяха тъй пронизващи, че напомняха лазери, монтирани в еднакви вдлъбнатини, а стърчащият нос сякаш бе далекомер. Лицето на генерала бе по-скоро грубовато, отколкото приятно, а изражението му съвсем не бе добронамерено.
— Искам двама от войнците ви, Ковалски и Ферети, да дойдат тук! Веднага!
О’Нийл предаде заповедта на патрула пред палатката. Лейтенантът и ефрейторът пристигнаха само след секунди. Щом забелязаха странния генерал, двамата незабавно отдадоха чест и застанаха мирно.
— Ковалски и Ферети, сър — отдаде чест О’Нийл. Явяват се по ваша заповед.
— Господа — започна Киоу, — аз съм новият командир на изпратената тук военна част. Докато разговарям с вас, пристигат значителни подкрепления. Заради новите войници запасите доста ще намалеят. Затова, лейтенант, назначавам ви за началник по снабдяването. А вас, ефрейтор, за негов помощник.