Двамата бяха лика-прилика, не можеха да се справят с кризата, настъпила заради прекратяването на работата в мината и спирането на доставките от руда. Изследователите на Земята вече надигаха вой за магическия кварц. Ако се намесеха политиците и се вдигнеше завесата на строга секретност, наложена от Уест върху Старгейт, резултатът щеше да бъде нечуван скандал.
Киоу би трябвало да осъзнава, че седи върху буре с барут. Ала още щом се запознаха, Дрейвън си даде сметка, че не може да разчита на помощта на военния.
— Моите заповеди са ясни — отсече Киоу. — Трябва да осигуря защита на Старгейт и на американските интереси тук на Абидос.
— Стачката накърнява именно американските интереси, които би трябвало да защитавате — сопна се Дрейвън. — И нямам предвид само интересите на КОМ, макар да съм служител на тази компания. Рудата, която се добива тук, е стратегически продукт. Провежда се важна изследователска работа, която в момента е затруднена заради липсата на суровина. — Той реши да изпита патриотизма на генерала. — Нима ще позволите на банда чалмосани примати да спрат военните проучвания на Съединените американски щати?
— В заповедите, които получих, не е включено задължението да принуждавам местните жители да работят за вас — колебливо отвърна Киоу. — Доколкото разбрах, именно принудителният труд е причина за бунта. След като местните жители вече разполагат с почти обучена войска, едва ли имате желание да създавате пречки.
— Надявам се да стигнем до споразумение чрез преговори — рече Дрейвън. — Но позицията ми ще бъде много по-силна, ако зная, че мога да разчитам на подкрепата ви. Генерал Уест проявява голям интерес към целия проект. Провалът ще бъде черно петно в досиетата на всички.
— Имам заповеди — повтори Киоу.
— Но сте готов да защитите американските права и граждани? — Дрейвън внимателно подбра думите си. Местните жители сигурно щяха да поискат скалповете на Морис и Съливан или пък да измислят някакво подобно наказание. Ако успееше да получи от Киоу обещание, че ще ги защити…
— В заповедите ми не се споменава за осигуряване на защита на отделни личности — отвърна Киоу, като по този начин заобиколи поставената от Дрейвън клопка. — Ще защитавам американските интереси. При нападение персоналът на КОМ, разбира се, е добре дошъл в укрепения лагер. Но нямам намерение да предприема никакви враждебни действия срещу местното население.
Дрейвън смени тактиката.
— Ще ни отпуснете ли тогава малка хуманитарна помощ? Професор Джексън очевидно е обяснил на местните жители принципите на бойкота. Тукашните търговци вече не продават храна на хората ми. Старгейт е блокиран от вашите подкрепления и военни съоръжения. Дали ще имате възможност да ни отпуснете от провизиите си…
— Моите войници се хранят от запасите, донесени от полковник О’Нийл — отвърна Киоу. — Докато не стабилизирам положението със собствените ни провизии, смятам, че да ви отпусна от нашата храна би било… неразумно.
Неприятната новина подейства доста зле на празния стомах на Дрейвън. И все пак той опита да приеме ситуацията спокойно.
— Благодаря ви за сътрудничеството, генерале. Възнамерявам да отида до града и да разговарям със старейшините. Ще ми заемете ли един от вашите всъдеходи, а също и охрана?
Киоу му се усмихна така, сякаш току-що бе открил, че в чашата му с вино всъщност има оцет.
— Сигурен съм, че КОМ разполага с добри транспортни средства, а също и с охрана, която да ви придружи до града.
Дрейвън сви рамене. Струваше си да опита. Ако пристигнеше в Нагада придружен от войници и с военен камион, щеше да създаде впечатлението, че се ползва с пълната подкрепа на Киоу. Но генералът бе прозрял замисъла му.
Не, Франсис Киоу не беше глупак.
Напрегнат, да. Но не и глупав, рече си Дрейвън и се опита да потисне режещите спазми в стомаха.
Хората от КОМ се придвижваха на Абидос с джипове, а не с всъдеходи, каквито използваха военните. Когато Дрейвън заяви, че възнамерява да отиде до Нагада, Локуд незабавно му предостави джип с шофьор, както и охрана от трима души.
— Чудесно — рече Дрейвън. — Искам само момчетата да свалят маскировъчните костюми и да облекат цивилни дрехи. — Щом местните жители бяха намразили сивите дрехи, никой нямаше да погледне с добро око на дипломата от КОМ, ако пристигнеше, обграден с телохранители в такива униформи.