Дрейвън успя да долови единствено името Локуд и в същия миг по лицата на старейшините се изписа гняв и неприязън.
— Сключихме споразумение — заплаши Дрейвън.
— Да — натърти Джексън. — Което струва колкото несъществуващата хартия, на която бе написано. Спомняш ли си какво каза тогава? Тези хора си спомнят — това е чудесно качество на неграмотните: помнят всяка дума. Именно затова поезията на Омир е оцеляла в продължение на хилядолетия. По същия начин и собствените ти лъжи ще се обърнат срещу теб. Не искаше договор, защото, нека те цитирам: „Честната дума задължава много повече“.
Дрейвън остана с отворена уста, а Джексън продължи да го притиска.
— Единственият проблем е, че за КОМ честността е непозната. Спомняш ли си последното си посещение тук? Старейшините те посрещнаха тържествено. Е, сега за теб няма никаква храна. Когато става дума за бойкот, тези хора схващат бързо.
Дрейвън притисна празния си стомах.
— Такива действия може би са прибързани.
— Твоят колега Локуд предприе какви ли не прибързани действия. Взриви част от пирамидата, която стои тук от хилядолетия. Наложи правила на работа, които изобщо не са съобразени с условията в мината. А нае и войници, които да ги следят за изпълнението им. Нито веднъж не дойде при старейшините поне да обсъди с тях ситуацията. Те можеха да му обяснят защо е издигната шатрата за отдих. И колко е трудно да изнасяш рудата по тези стълби и отново да слизаш долу. — Той гневно стрелна с поглед служителя на КОМ. — Опитах това изкачване, когато заедно с пехотинците се разправихме със стражите на Ра. И мога да ти кажа, че никак не е лесно. Опитвал ли си? Сигурен съм, че Локуд не е.
— Уверен съм, че искаш да стовариш цялата вина върху Локуд — рече Дрейвън. — Но и местните жители не са ангели. Някой от тях е виновен за саботажа на новото съоръжение, което моята компания монтира в мината.
— Чух някакви слухове — отвърна Джексън. — Но това е всичко, което ни е известно, защото Локуд така и не дойде при старейшините. Ако беше предоставил информация на Касуф и останалите, те може би щяха да стигнат до дъното на нещата. Но Локуд смята плановете си за работната сила строго секретни. Той изолира старейшините и когато имаше основателна причина да се обърне към тях за помощ, се върна на Земята, за да си доведе въоръжени наемници — като твоите телохранители тук — и нов командир за военната част на Абидос. Локуд очевидно няма доверие на старейшините, тогава как биха могли да му се доверят старейшините?
— Ти не можеш ли да направиш нещо? — избухна Дрейвън.
— Че откога съм започнал да работя за КОМ? — сопна се Джексън. — Та вие не пожелахте да ме вземете дори като учител по английски! — Ексцентричният землянин се поуспокои. — Опитах се да обясня на старейшините какво представляват корпорациите. Стори им се доста безсмислено. Но разбраха за стачката и бойкота. Днес вашите хора убиха човек старец на име Заид, който се претрепваше от работа, макар да не беше по силите му, защото имаше болна дъщеря. И какво получи? Шепа долари. А може би ще пожелаеш да превеждам, докато обясняваш какво предвижда КОМ в случай на смърт при трудова злополука?
— Може би ще успеем да измислим нещо — предпазливо предложи Дрейвън.
— Като лекарствата, които обеща на местните болници? — попита Джексън. — Това беше една от причините да позволим на компанията ти да се установи тук, а не получихме нищо.
— Всъщност обмисляхме възможността за създаване на клиника на компанията, когато работата по проекта напредне. Все пак при раздаването на лекарствата ще ни бъде нужен опитен персонал.
— Хубаво е да чуя, че КОМ тъй стриктно спазват законите, когато става дума за здравни въпроси — саркастично подхвърли Джексън. — Защото цареше пълно беззаконие що се отнася до заплатата и условията за безопасност на труда.
Лицето на Дрейвън почервеня.
— Виждам, че имаш какво да кажеш, но не чувам нищо от старейшините. Касуф — обърна се той към местния водач, — сигурни ли сте, че за вашия народ е добре да се откажат от мината?
Джексън внимателно преведе думите на Дрейвън. Ала щом заговори, Касуф се обърна към младия учен. Даниел кимна.
— Дрейвън, ти така и не разбра нищо за мината. Тя е ценна за теб, беше ценна и за Ра. Но за хората, които живеят тук, мината е вековно бреме за икономиката. Те превиват гърбове и се съсипват от работа, а в замяна не получават нищо. Ако работниците, дето се потят в мината, излязат да построят напоителни канали, земеделието ще процъфти. Мината остана отворена само благодарение на добрата воля да абидосците. Техните приятели от Земята поискаха кварц и те с радост им го предоставиха. — По лицето на Касуф се изписа гняв. Джексън продължи да превежда. — Но ето че пришълците започнаха да ни нареждат колко да работим. Загина човек. И какво получихме ние?