Касуф хвърли шепа американски монети.
Настъпи кратко мълчание. Дрейвън не смееше да помръдне.
Сетне Джексън заговори отново.
— Вие нямате икономическа власт, както си въобразявате. КОМ има нужда от хора, които да работят в мината. Но Нагада може да преживее и без нея.
Ученият се втренчи непоколебимо в посредника.
— Ако искаш миньорите да се върнат на работа, необходимо е да възтържествува справедливостта. И освен това местната управа трябва да има право на глас в бъдещите планове.
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
ЗАДКУЛИСНИ ИГРИ
Потънал в мълчание, Дрейвън се върна в лагера на КОМ, което не можеше да се каже за онези от охраната.
— И ще се оставиш русият фукльо и бандата дрипльовци да се разпореждат с теб? — поиска да знае един от наемниците, очевидно англичанин.
— Отидох до града само да проверя доколко подкрепят местното правителство — обясни Дрейвън.
— Слаба работа — отбеляза наемникът. — Старците обаче се държат.
— Ние ще променим това — невъзмутимо рече Дрейвън. — Само че най-напред ми се иска да одера някое и друго парче кожа от тримата, които ме накиснаха.
Въпросните трима бяха все още в кабинета на Локуд. И като малки дечица очакваха татко да иде да ги успокои, че всичко е наред.
Не си струва да споменаваме, че таткото не беше в подходящо настроение.
— Глупак! — кресна той на Локуд. — Отивам аз и се опитвам да притисна тъй наречения Съвет на старейшините и какво откривам? Че нямаме никакво влияние. Нула.
— Но уверявам те… — поде Локуд.
— Не смей да ме уверяваш в каквото и да било! — викна Дрейвън. — Заради твоята нескопосна намеса разполагаме с мина, която безнадеждно изостава с добива, стачка, бойкот и на всичко отгоре с военачалник, който дори не си прави труда да ни помогне.
И той заби пръст в гърдите на Локуд.
— И какъв ще е крайният резултат? Тия „абудали“, на които с такова удоволствие се присмиваше, те удариха тъкмо в най-болезненото място. Удариха и КОМ в най-болезненото място. Ние зачитаме силата на парите, Локуд. Нали тъй?
— Разбира се — отвърна притесненият ръководител на обекта.
— Морис?
— Разбира се, сър.
— Ти, Съливан?
— Винаги сте ми плащали добре — отвърна наемникът.
Дрейвън усети болезнен спазъм в празния си стомах. Налагаше се да спаси трима, а единственият с що годе силен дух бе наемникът.
— Ние представляваме крупна многонационална корпорация, господа. Разполагаме с ресурси. И това е най-голямата поръчка, която сме получавали досега. Дойдох на тази планета, в този град, за да уредя нещата с местните. Ще ви призная нещо. При първия си контакт подцених туземците. Взех ги за първобитни люде и реших, че проблем представлява единствено останалият тук американец Джексън. Очите на слабия мъж вече хвърляха искри.
— Оказа се обаче, че по време на разговора ми със старейшините тази вечер Касуф ме напада със собствените ми думи. Как е възможно? Напуснах този свят, уверен в добрата воля на местните хора. Какво се е променило? И отговорът е: вие тримата. Местните искат справедливост…, което означава теб, Морис и Съливан.
— Може би… — с пресипнал глас се обади Локуд.
— Млъквай! — нареди Дрейвън. — И за миг не помисляй да ги предадеш на местните.
Двамата подчинени ужасени се спогледаха.
— Ако така ще върнем работниците… — Локуд вече скимтеше.
Дрейвън го изгледа с отвращение. За късмет Съливан нямаше оръжие подръка. Или може би това бе лош късмет. Отстраняването на Локуд — дори с куршум в главата — би било само от полза.
— Ние нямаме навика да предаваме хората си на местното правосъдие — заяви Дрейвън. — Такава е политиката на компанията. И според мен е добра, като се вземат предвид някои твърде примитивни схващания за справедливостта, с които се сблъскваме по местата, където работим.
Безизразният му тон прикриваше какво чувства.
— С очите си съм видял как някои народи режат ръце за най-дребно провинение. Нищо чудно тия абудали да решат, че смъртта на Заид може да бъде изкупена само ако тримата виновници бъдат хвърлени в бездната.
По маймунското лице на Чарли Морис се появиха признаци, че най-сетне проумява колко е загазил. Лицето на Съливан също изразяваше известно притеснение.
— Съществуват чисто практически основания да не отстъпим и да не предадем нашите хора — добави Дрейвън.