— Старейшините настояват за повече власт при управлението на мината и това се дължи на твоите, както ги наричат те, прибързани действия, Локуд.
— Просто не ми се вярва, че дори се вслушваш в брътвежите им — отчаяно се защитаваше Локуд.
— Длъжен съм да го сторя — отвърна Дрейвън. — Компанията има изработена политика за разправа с несговорчиви правителства. — И продължи с тънка усмивчица. — Ние просто ги подменяме. И понеже подобни действия включват военна намеса, май ще се наложи да повикаш шефа на охраната — Балард, ако съм запомнил правилно. — Дрейвън кръвнишки изгледа другите двама. — Надявам се, разполагаш с поне един способен подчинен.
Даниел Джексън се чувстваше все още въодушевен от срещата със старейшините. Касуф отведе учения у дома си, където към тях се присъедини и Шаури.
— Мъжът ти добре се справи — подхвърли Касуф на дъщеря си.
— Това не ме изненадва — отвърна тя с усмивка.
— За представянето си ще съдя по резултатите — намеси се Даниел, чието тяло все още трепереше от нерви. — Смятам, че най-доброто ми попадение бе срещу господин Дрейвън. И все пак успях ли да го убедя? Това е големият въпрос.
Даниел отмахна кичурите руса коса от челото си, изправи се и взе да крачи напред-назад.
— Надявах се… по-точно, ние се надявахме стачката да принуди КОМ да изпратят човек, с когото да преговаряме.
— Смятам, че тук успяхме — рече Касуф. — Нали изпратиха този Дрейвън.
— Да, но аз се надявах да ни предложи споразумение, а той взе да ни напада.
— По нашите пазари търговците никога не правят каквото и да било предложение, преди да изслушат клиентите и да преценят каква цена биха платили. Ти му даде повод за размисъл, Даниел. И не се учудвай, ако се позабави с отговора.
Даниел загриза палеца на лявата си ръка — признак на нервност, с който смяташе, че се е преборил още преди години. Нежната кожа около нокътя се разкървави и той потръпна.
— Ще ми се вече да знаехме какво си мисли този Дрейвън.
Шаури поклати глава в недоумение.
— Защо толкова те тревожи мнението на един единствен човек? — попита тя.
— Дрейвън не е сам. Може да ни създаде неприятности — опита се да поясни Даниел. — Той представлява компанията. Той е посредникът. И думата му означава обвързване от страна на КОМ… както по въпроса за разработването на мината. От друга страна, онова, което ще каже пред шефовете си, няма да остане без последствия. — И той хвърли поглед към Касуф. — Често съм ви повтарял как навремето на моята планета не обръщах внимание какво правят големите корпорации. А тук дори не са принудени да се съобразяват с общественото мнение. Само шепа хора на Земята знаят за съществуването на Абидос. И са задължени да го пазят в тайна.
Този път и бегъл поглед бе достатъчен, за да разбере, че го слушат с половин ухо.
— Нека се опитам да обясня. Дрейвън се отнася към Локуд както Ра към стражите хороси.
По лицата на абидосците се прокрадна разбиране. Колкото и силен да изглеждаше войнът хорос за обикновения човек, Ра означаваше още по-голяма сила…, а и опасност.
Касуф замислено изгледа Даниел и се намръщи.
— Този Дрейвън да не е крал на компанията?
— Не — спокойно обясни Даниел, — обаче му се чува думата пред кралете на компанията. Затова беше много важно да говорим с него, и то през главата на Локуд.
Въздъхна, осъзнал, че отново използва неизвестни на местните понятия.
— Представете си, че старейшините трябва да отсъдят кой е прав в спора. Едната страна обаче успява така да нагласи нещата, че да се чуят само нейните доводи. Тъкмо в такова положение ни бе поставил Локуд.
— Да, но нали Дрейвън вече ни изслуша — рече Шаури.
Даниел кимна.
— В противен случай трябваше аз да се върна на Земята. — Извърна очи от ужасеното лице на жена си. — За да изложим как стоят нещата, ни беше необходим някой, който не само знае английски, но и познава нравите на моята планета. Другите, които биха предложили помощта си — О’Нийл, Ковалски или Ферети, може и да са ни приятели, но да не забравяме, че са военни. Заповедта на началниците им ги задължава да останат тук на Абидос. А пък аз — додаде Даниел към Шаури — е, на началниците им е известно, че аз на заповеди не се подчинявам.
Шаури не можа да сдържи усмивката си.
— Самата истина говориш, съпруже. Та ти дори на Ра не би се подчинил, ако вземе да ти заповядва.
— Заслугата ми не е голяма. Ра ми заповяда да убия приятелите си. Вие двамата със Скаара се намесихте тъкмо навреме, за да успеем всички да избягаме.
Едва сега Даниел се огледа.