— Впрочем къде е Скаара? — попита той. — Мислех, че ще присъства на събранието на съвета.
Касуф поклати глава.
— Синът ми пак е решил да става воин. „Нощни действия“, тъй ми каза, макар да не ми е много ясно какво означава.
— Разправят, че постигнал чудеса с младежите рече Даниел. — Може и да нямат униформи като хората на Локуд и Киоу, но той ги е превърнал в истинска бойна сила. — Поколеба се за миг, сетне продължи: — Май ще трябва да ги видим по време на акция. Може би е време старейшините официално да признаят отряда на Скаара за местна войска.
— Нима според теб са ни нужни бойци? — тревожно попита Касуф.
— Поговорих със Скаара… за амбициите му. Тая планета просто не е в състояние да ги побере.
— Как тъй? — поиска да знае Касуф.
Даниел предпазливо предаде разговора си със Скаара за Звездните порти. И остана изненадан, че Касуф е готов да подкрепи сина си в един бъдещ поход.
— Напоследък често се улавям — призна Касуф, че си мисля за нашите звездни братя. И колко хубаво би било да им пратим вест, че с Ра е свършено. Странно е, че тъкмо синът ми може да превърне тези мисли в действие.
— За действия и дума не може да става, преди да се сдобием с координатите на други Звездни порти, тъй му отвърнах аз — рече Даниел. — А не виждам как ще стане това, освен, ако не се натъкнем случайно на още някое скъпоценно послание от древни времена.
Младият човек все тъй продължаваше да крачи напред-назад, сякаш говореше пред аудитория ученици.
— А може би е добре, дето не разполагаме с координати. Защото тогава Скаара би се сблъскал със същия проблем, както, ако аз си наумя да отида на Земята и там да защитя нашата кауза. Старгейт вече не ни принадлежи. В ръцете на военните е…, а както знаем, нашият приятел О’Нийл е отстранен от командването — Даниел пъхна ръце надълбоко в джобовете си. — Навярно трябваше да предвидя това. Сега, когато Киоу пое командването, Старгейт изцяло ще се контролира от КОМ.
— На тях Старгейт им е нужен — рече Касуф. — А ние за какво бихме го използвали?
— Ами я си представи, че Дрейвън не беше пристигнал. Ако бях поискал да застана пред КОМ и да разкажа за злините, причинени от Локуд, смяташ ли, че той би ми разрешил свободен достъп? Повече от сигурно е, че щеше да ми откаже. Какъвто е подлец, Локуд би ме пуснал в пирамидата и там щях да изчезна завинаги. „Злополука при прехвърлянето“ — лицето на Даниел се изкриви в болезнена гримаса. — Дори да бях успял да стигна до Земята, на кого бих могъл да кажа истината там? Казвал съм ти, че колегите ми ме смятаха за прекалено ексцентричен. Ако бях се опитал да разглася историята за преминаване в друг свят, щяха да ме затворят в някоя лудница. Нежно се усмихна на жена си и й даде знак да сдържи напиращите думи.
— И друг път съм ви казвал, за моя народ Ра не е нищо повече от древен мит — усмивката на лицето му в миг угасна. — Никого не познавам в КОМ. Оплакването от Локуд би трябвало да отправя към генерал Уест. Вие не го познавате. Според мен той е толкова лукав, че е напълно способен да представи Дрейвън и Локуд за най-доблестните мъже. Тук, от тази страна на Старгейт, научих, че той използва хората като оръдия. Аз бях неговото оръдие за превод. О’Нийл бе избран за водач на експедицията ни, за да може в случай на нужда да бъде оръдието за разрушение. Ако Старгейт се бе превърнал в заплаха, О’Нийл щеше да взриви Звездната порта. Даниел отново погледна към Шаури.
— Честно казано, не бих поверил съдбата ни — нито пък своята собствена — в ръцете на Уест. Ами ако оръдието повече не му е потребно? Ако бях отишъл да говоря с него, можех и да не се върна.
— Твърде много те тревожат тези неясни възможности — намеси се Касуф.
— Много е важно да преценим всяка една — възрази Даниел. — Аз като че ли вече съм ви повел стъпка по стъпка надолу по някаква пътека към… и аз не зная точно какво. По природа не съм водач, Касуф. Не мога да не се безпокоя.
— Нищо повече не можем да направим, преди да чуем какво ще предложи Дрейвън в отговор. Може и да признае, че загрижеността ни е основателна. И ще получим право по някакъв начин да участваме в управлението на мината, а виновниците за смъртта на Заид ще бъдат наказани.
— Мислех да попитам за това — призна Даниел. Какво би било наказанието за онези двамата?
— Въпросът не е в наказанието — отвърна Касуф. Става дума по-скоро за вид компенсация. Дъщерята на Заид е болна. Сега няма кой да се грижи за бедното момиче. Ако аз трябваше да се произнеса — което не мога да сторя, защото се боя, че омразата ми към Локуд би замъглила трезвия разум — та ако все пак аз трябваше да се нагърбя с решението, бих заставил онези, чието нехайство причини смъртта на Заид, да поемат грижата за дъщеря му. Ако момичето може да се излекува, да направят всичко необходимо, а ако не, да се постараят нищо да не й липсва.